Нравствените добродетели на българите в творчеството на Й. Йовков

Й. Йовков се оформя като творец в непосредствена близост с мъките и тревогите на добруджанския селянин. Тъкмо това обуславя народностната основа на неговото творчество като го потиква да отрази физическата и духовна красота, както и нравствените добродетели на обикновените хора. За героите на Йовков чуждото добруване, чуждото утешение и безкористното благодеяние са превърнати в основен принцип на личностно поведение, в смисъл на човешкия живот.

Прозрял истината за безсмислието на материалните ценности, за ненужността на всяко богадство, лишено от пълноценна радост и любов, Сали Яшар от разказа ''Песента на колелетата'' дни наред мисли ''че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние, истински без народно благодеяние, което да засегне повече хора да надживее много поколения. Героят търси себе си, своето място и същността на своя живот. На него не му е достатъчно само да се труди. Той иска да създаде нещо забележително за хората, с което да бъде полезен, с което да направи живота им

по- лек. Ето защо чешмата, мостовете, ханът, които иска да построи Сали Яшар са символи на безграничната му обич към красотата и човека. Бавно и трудно, героя стига до убеждението, че трябва да прави каруци: Аз съм бил сляп, аз съм бил глупав! Каква чешма и какви мостове искам да правя? Себап! Има ли по- голяма себап от тоя, който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци! Дълго мисли, дълго се лута Йовковия герой, три пъти спира своята работа, за да си припомни разказа на Джапар за завръщането на Чауша,и гласа на каруците на Шакире, чиито глас той чува, когато тя идва да го види, докато е болен. Третият път спира, за да види безкрайното поле с пеещи каруци, които символизират радостта, движението, щастливите срещи. Но затова пък открива голямата истина на своя живот, че смисъла на човешкото съществуване е в труда за другите, че личното удоволствие се ражда само от признателността на другите. Сали Яшар разбира, че чешмите и мостовете няма да са неговия откровен дар за хората, защото той е призован да прави каруци, които да ги свързва с песента си и да им носят радост. Това е съдбовен момент в живота на всеки човек и една от многото нравствени добродетели на българина.

В почти всички Йовкови разкази е описвана тежката участ на човека от народа, но най- горестно трогателно е състраданието на Гунчовото семейство и на други селища. Йовков се прекланя пред нравствената красота и устойчивостта на тези прости хора. Той се удивлява от тяхната морална сила, която им позволява, въпреки мъката и техния труден живот да запазят човешката си същност и доброта. За автора страданието е изпитание, в което се извисява личността и се съхранява прелестта на духа.

В разказите По жицата, Другоселец и Серафим се разкрива копнежа за щастие, нравствените добродетели и преживяванията на отрудения селски труженик.Чистосърдечни и благородни, добри и отзивчиви към чуждото нещастие са сиромасите. Йовковите герои, въпреки своите тревоги са винаги готови да помогнат или с добра дума и надежда като Моканина или със съчувствие и съвет като селяните или с пари и разбиране като Серафим. В По жицата Моканина без колебание е готов да излъже като вижда трагедията на бедния селянин тръгнал да търси бялата лястовица, за да излекува заболялата си дъщеря. Той лъже бедната Нонка, че е видял бялата лястовица, за да не отнеме последната й надежда. И това е поредното доказателство, че в името на чуждото щастие. Българина е готов да промени традициите си изричайки една благородна лъжа. Ще я видите, чедо, ще я видите. Аз я видях ще я видите и вие. Гледайки след каруцата Моканина с болка в сърцето и с безспирна човешка доброта и състрадание към болното момиче възкликва:Боже колко мъка има по тоя свят, Боже!