Тема 19

Нравствени и естетически проблеми и хуманизъм в разказите на Йордан Йовков

Има писатели, на които не приляга никаква мярка за значимост.

Един от тях е Йордан Йовков. От творбите му ни грабва вълнението от националното величие на писателя, завладяват ни неговите пленителни образи, изваяни със спокойна епическа красота. Цялото му творчество излъчва чара на едно изключително художествено изкуство и оригинален български стил.

Също като Елин Пелин и Йовков свързва изцяло литературната си дейност със съдбата на българското село, предимно в Добруджа.

Той обаче се насочва не към социалните конфликти, а се отдава в разрешаване на нравствени и психологически проблеми. Неговото творчество е своеобразен химн на всепобеждаващата сила на човешката красота, на възродителната си на труда и на човешкото благородство. И като пламенен хуманист той утвърждава непоколебимата си вяра, че хората непременно ще станат добри и нравствено красиви.

Героите на Йовков са хора със силни характери, нравствено и физически хубави, които страдат от сиромашията и от несретнишката си съдба.

Покъртваща и необятна е човешката мъка на Гунчо от разказа По жицата. Той окаян селянин с вехто и окърпено облекло, е тръгнал да дири лек за болестта на единствената си дъщеря, а именно бялата лястовица, която носи на оня, дето я зърне здраве и щастие. Напразно обаче болните и трескави очи на Нонка я търсят по жиците тя завинаги е отлетяла от този свят, прогонил радостта от живота и човешката красота. Още по-внушителен става Йовков в това си съждение като въвежда свидетел на Гунчовата трагедия. Така той показва отстрани размера на народното страдание. Изпълнен със страдание, старият овчар Моканина възкликва: Боже, колко мъка има по този свят, боже!. В тази фраза е заключен протестът на самият Йовков.

С топъл хуманизъм е наситен и разказът Другоселец. На фона на чудесна природна картина са разкрити мислите на трудовите селяни, очакващи богат урожай, който ще възнагради кървавия им целогодишен труд. И веднага след това с болка е предадено трагичното положение, в което се намира скитащият, бездомен другоселец.

Научавайки, че е пасъл кончето си в техните ниви, селяните са готови да го разкъсат, но когато въждат кръпките по дрехите му и мизерното съдържание на вехтата му кесия, в душите им заговаря чувство на състрадание. А когато разбират, че наистина конят му е болен, че умира, те се стараят всячески да му помогнат. Но какво могат да направят хора, които имат същата несретнишка и тежка съдба. Затова, останал сам през нощта, прегърнал главата на мъртвото си конче, другоселецът изживява страшна болка и огромно страдание. Лъчите на студените звезди, пречупени в мъртвото око на коня, разкриват дълбоката човешка драма и неуписуемата социална трагедия на народа.

Плод на човешкото състрадание и дълбок хуманизъм е и постъпката на Серафим от едноименния разказ. Облеченият в дрипи самотник, подарява спестените с кървав труд пари за ново палто на бедната жена, за да лекува болния си мъж. С каква човешка доброта и удовлетворение от собствената постъпка Серафим отговаря, че палтото си му е хубаво и може да изкара още една зима.

Като голям хуманист Йовков казва своето решително не на войната, считайки я за най-голямото човешко бедствие, по-голямо дори и ор страшната чума, морила години наред хората. Той създава цял цикъл от разкази, посветени на това социално зло, заклеймявайки военната политика на буржоазната държава. Неговият страстен протест срещу разрушителната стихия на войната са откроява най-силно в разказа Последна радост, макар че антивоенната същност на творбата се чувства във втората и част.

Не случайно писателят се спира толкова подробно на живота в малък добруджански градец, на спокойствието на хората, на тихия и мирен живот, на техния съзидателен труд, сред който се откроява колоритната фигура на Люцкан главния герой на разказа. Той живее в безкрайно