Нравствени и естетически послания в Декамерон (ЛИС)

Ренесансовата идея за човека, интерпретирана от Данте Алигиери в Божествена комедия", намира ново художествено отражение в творчеството на Джовани Бокачо. Авторът на Декамерон е един от най-интересните творци на Италианския ренесанс. Високият поетичен полет на мисълта за свободата на дух и съзнание, характерен за епохата, е приземен от реалния поглед на Джовани Бокачо към живота. Той открива в прозата на човешкия делник реалните стойности на грозното и прекрасното в общественото битие, което неминуемо предопределя доброто и злото у човека. Не в света на отвъдното, а във всекидневно битовото Бокачо търси хармонията между дух и материя. Открива контрастното лице на обществения морал. В него има много скрита, потисната страст, която е твърде земна и в своята греховност, и в своето естествено природно право на съществуване. Джовани Бокачо отразява тази двойственост в обществения и човешки морал, като създава Декамерон - класически образец на италианската ренесансовата действителност .

Това е сборник от сто новели, разказани за десет дни от десет различни като индивидуалност интерпретатори. Сред тях преобладават жените. Те са седем на брой, за разлика от мъжете, които са само трима. Това е интересен момент , защото за първи път жената е реабилитирана не само като равноправен участник в разказваните събития, но и като автор разказвач. Странни са обстоятелствата, които събират десетимата разказвачи на забавни анекдоти от всекидневието. Те са определени от реален исторически факт -, а именно чумата и последвалите потресаващи събития за гражданите на Флоренция през 1348 г. За художествени свидетели на разказаното в стоте новели на Декамерон Бокачо избира най-младите представители на десет видни аристократични фамилии във Флоренция. Те са неговият авторски глас чрез, който той разкрива нравствените и естетически послания в своята творба. Превъплътен в начина на мислене на всеки един от тях, авторът разказва увлекателно истината за реалните стойности на човешкия живот, твърде често скрити зад маската на фалшив обществен морал.

Мисълта за смъртта, неизбежна в дадените обстоятелства - чумната епидемия в града, провокира максимална искреност в откровения разказ на седемте девойки и тримата младежи. Те сякаш се наслаждават на последните мигове от живота си. Любуват се на неговите радости, говорят открито за скритите му наслаждения и то в приятна за тях обстановка . Животът е пъстроцветен и смешен, а това е провокирано от нелепи недоразумения. Водеща тема е любовта. Тя обединява сюжетното действие на разказаните случки. Писателят има ренесансово отношение към трепетите на сърцето. Любовното чувство е свободно, разкрепостено и всеки има право на него, независимо от мястото, което заема в социалната йерархия на обществото. Да обичаш е духовен дар за човека. Личностните граници на индивидуалното съзнание стават необозрими. Усещане за божествена красота изпълва душата. Човекът е духовно щедър и безкрайно великодушен. По сила се равнява с природата, която го е създала и дарила с любов. Той се докосва до хуманната си същност. В любовта е цялата истина за личностния потенциал на всеки човешки индивид. За да обичаш, трябва да имаш сили да защитиш правото си на любов сред противоречивите и твърде враждебни обстоятелства на живот. За това пледира и Бокачо в сблъсъка между позволено и непозволено в стоте разказани истории на Декамерон.

От този неосъзнат конфликт между грозно и прекрасно се ражда смехът на автора над нелепото в живота, твърде неумело скрито зад фалшивата, лицемерна маска на благоприличието. Общоприетото е жалка преграда за жизнената сила на реалните човешки страсти. Те винаги разрушават изкуствените бариери на фалшивия обществен морал. Искрен, ренесансово откровен е смехът на Бокачо над средновековните табута в човешкото съзнание. Всяка забрана е съблазън за греховни помисли. Плътските наслади са в синхрон с изобретателната находчивост на човешката мисъл. В любовта героите на Бокачо са личности. Доказват себе си. Произхождат от всички възможни обществени слоеве. Те са граждани и селяни, търговци и занаятчии . От социалното дъно - до светския и църковен елит - всички са представени. До епископите и архиепископите стоят обикновени монаси и монахини. И всички те са подвластни на любовта, греховно изкусени от нейните природни страсти. Жената - монахиня е поставена редом до мъжа. Всички имат право да обичат, ако душите им са окрилени от божествения дар на любовта. Джовани Бокачо не дели своите герои. Всички са равни пред силата на любовта, но са различни В отстояването на обществените права над нея. Тогава се проявява доброто и злото в човешката душа. Сред най-активните защитници на любовта, борещи се докрай за нея, са