Нравствени ценности и социална реалност

Ключовите термини на поставената тема са етика, морал, нравственост и ценност."Етика" има гръцки произход - от термина "etos", означаващ, нрав, обичай, привичка.

"Морал" произлиза от лат. дума "moralis", воля, желание, правило, закон."Ценност"-гръцки произход, а нравствеността се приема за синоним на морала.

Човек се стреми да постигне знания за морала, тъЙ като неговият вътрешен съдник-съвеста винаги пита:"Правилно ли постъпих?".Защото няма човек, който да не се интересува от това какво е за него любовта, приятелството,кое е добро и кое е зло.ю

Още от древността етиката е свързана със стремежа към щастие и постигането на добър живот.Кои ангажименти ще ни направят щастливи?Парите?Реализирането на заложбите?А дали да не се прицелим към властта,славата?Човек изгражда своя морален ред на ценности.

Нравствеността формирайки се заедно с личността е неотделима от съдържанието на "Аз-а" на индивида, на неговото свобода.Моралът пък е свързан с необходимостта.Моралът може да се използва за користни цели, но нравствеността в никакъв случай.Всички нравствени ценности- Добро,Справедливост, Милосърдие, Безкористност и др. се проявяват в постъпките на човека, извършени по отношение на друг човек.Те харектеризират неговия вътрешен импулс, неговата духовна мотивация.

"Да бъдеш добър човек, значи не само да не направиш несправедливости, но и да не желаеш това".

Нравствените ценности са здраво утвърдилите се в душата на човек ценности, които не могат да бъдат заменени с нищо друго- нито с авторитет, нито с внушение.Разумът ни подсказва кое е добро и зло, справедливо и несправедливо. Разумът ни убеждава, когато потвърждава, очевисности и на опита.Всички знаем, че най-доброто нещо и необходимото условие за нормален живот е здравето.

Животът и здравето са ценности, но да бъде живота нормален той трябва да бъде материално осигорен.Материалното благополучие започва да се извежда на преден план и да се превръща едва ли не във "висша ценност",а парите, измерващи това благополучие,