Нравствената красота на Гергана в Изворът на белоногата.

Поетичният поглед на П.Р.Славейков в поемата Изворът на белоногата е насочен към родовия дух на българина към неговите нравствени извори,формиращи голямата възрожденска мяра за личното достойнство на човека.Идеята за наследената духовна сила на рода е въплатена в художествения образ на Гергана.Нейният нравствен облик е съзвучен с фолклорната представа за човешка красота:

Гергана,пиле шарено,

Гергана, кротко агънце,

кат бисер между мъниста

тя била между момите ;

От портретната характеристика Славейков неусетно преминава към нравствено духовните стойности на някога живялата мамина мила Гергана.Тя е кат бисер между мъниста.Гергана има някаква друга, различна от народнопесенните представи за хубост,непозната красота.Хубостта е в душата и , в нейната нравственост. Много са красивите девойки по българската земя.Всяка от тях е мънисто от един родов наниз,но легендата е избрала Гергана за бисер между мънистазащото по нравствена красота духът и се извисяла над останалите. Особеното, което носи като човешка нравственост Петко Славейковата героиня, се проявява в любовта. На пръв поглед любовният и извор е традиционно познат. И тя, като всички останали девойки в селото, се запознава със своя любим на извора, от който носи прясна вода студена-заран и вечер. Но нейната лична съдба е предопределена от народното предание.Срещата с любовта за Гергана е среща с родово българското: Тя е най-крехкият и красив цвят на българското родово пространство.Изпълнена е с мисъл за родната земя ,с мисъл за българските родови корени.Любовта към родното е въплатена в любовта между Гергана и Никола: първо и либе Никола- / вакло огиче пред стадо / помежду селски ергени !.Двамата герои са носители на духовна родова красота.Миналото и настоящето се срещат в души те на героите.Раздялата е предусетена.Тя е особено предчувствие на поетичното съзнание за предопределено нещастие:

Късно е либе, за китка;

месечината си залезе,

а петли не са попели-

време е сега потайно,

грозна, невярна полунощ;

Обяснението в любовта е в тъмна невярна полунощ-символен израз на тъмната ромска участ за духа на българина.Емоционалният порив на чувството прави човека вътрешното свободен,а Гергана притежава вътрешна свобода на духа.Тя има силата да заяви гордо-сутрин рано,когато зора зазори,своята любов.Робски страх не потиска съзнанието и.Тъмната доби на невярна полунощ е в контраст с представите и за човешко достойнство.Тя е направила своя избор.Не иска а крие любовта си.Чувствата и са силни и достойни за уважение, но съдбата е решила друго.На мястото на любовното обричане, извора край село,вместо с Никола-Гергана се среща с турския везир.Той е носител на съдбовното в личната съдба на българската девойка.Два нравствени цвята застават един срещу друг.Гергана защитава българското родово пространство като духовна красота на човешката си същност.Любовта и към Никола е дълбока и искрена обич към родово българското.Тя вече е направила своя избор.Духът и е дал клетва за вярност.Пред настоятелните доводи на везира да смеси българската си принадлежност и да измени на любовния си оброк Гергана остава твърда.дадената клетва за вярност е