Нравствената красота на българката в

образа на Гергана в поемата-

Изворът на белоногата

Изворът на белоногата е една от най-ярките поеми в националната литература.В нея Славейков разкрива красотата,скромността и вярната люубов на една българка в образа на Гергана.

Героинята на П.Р.Славейков въплатява в себе си българското и го запазва.Дори и днес Гергана прозява съвременият читател със своята нравственост и извисеност.Векове на ред тя е била пример за много творци на изкуството.

Гергана е малдо и красиво моиче.Тя може да служи за пример на много pоколения българки.Тя е трудолюбиве,скромна и грижовна дъщеря.В образа на Гергана откриваме борбен дух,вяра към либето и,към бащинирт и дом и неината малка градинка.Тя не иска несметни богатства,а иска само да е свободна,да помага на баща на ливадата и на майка и в къщната работа.Дори и везирят я възнаграждава за нравствената и красота която предизвиква в него възхищение.
Още в началото на своята пемата П.Р.Славейков разкрива образит на вечната българка.Авторът внушава физическата красота на девойката,като само я загатва.Спрет автора красотата върви ръка за ръка с любовта:

Гергана,пиле шарено,

Гергана,кротко агненце,

кат бисер между мъниста

тя била между момите;

първо й либе Никола-

вакло огиче пред стадо

помежду селски ергени!

След като обещала росна си китка на либе си Никола,тя станала рано и отишла на извора да напълни бистра водица.Но вместо това там да завари своят любим Никола,там тя се натъква на везиря.Тои се впечатлява от неината красота и я кара да трагне с него към Стамбул:

...Я хайде,бяла българко,

хайде на Стамбул да идем,

дето ще шеташ на други,

други на тебе ще шетат.

-Добре съм,аго,аз тука

при старий баща и майка,

мен не ми тежи шетнята.

Поетът рисува великолепен портрет на българката с твърдостта й,с неприклонната й любов към всичко родно.Бедната селска девойка намира сили да се противопостави на желанието не везира да я потурчи.Най-ценни за нея са свободата,волността и природата:

-Стамбул е,аго,за мене