Стефан Стамболов

Нямането

Нямането - зло голямо,

глупави момчета,

то накарва на кривдата

правдата да шета.

*

Нямането - зло голямо,

глупави момчета,

то накарва роб да стане

човек на човека.

*

Нямането - звяр без милост,

глупави момчета,

наще дарби, сили, младост

то алчно поглъща.

*

Нямането принуждава,

пъргави юнаци,

син баща си да продава,

майка - дъщеря си.

*

Нямането, много хора,

момци, е убило,

много сърца, като стъкло,

без жалост разбило,

*

Нямането е и мене,

момци, принудило

зло да казвам на доброто,

на черното - бяло.

*

Нямането, нямането -

пусто да остане!

То ме кара да се кланям

на тез истукани.

*

Ех, мои момци, аз сам зная

тук какво усещам,

като ги слушам, кат гледам,

и кат им поддаквам.

*

Но кажете, що да сторя?

крадците богати,

а пък тука всяко нещо

дават за дукати.

*

Аз имам жена, деца,

не съм като вази,

грехота е те да ходят

голи, гладни, боси.

*

Поклоних си аз главата -

тям добро да бъде.

Но какво ми това струва,

сам си Господ види.

*