НОВИТЕ ПЕСНИ НА КИРИЛ ХРИСТОВ

Прелиствам малката сбирка стихове на Кирил Христов и се радвам като откривам там качества, които бяха станали голяма рядкост в литературата от последно време. Нека призная - което не очаквах вече от известни поети. Изглежда, че бил потребен само подтикът, за да настъпи и вътре един обрат, едно връщане към забравените пресни извори на истинската поезия.

Поетът бе пял някога за страсти и вълнения на една млада душа; за,нещо което го обхваща като буря и отнася в безпаметство. И ето,че сега - минал толкова разочарования в живота, изпитал толкова кризи в мисъл и чувства, успокоен наглед,той отново се вижда хвърлен в един водовъртеж на страстите. Те са тоя път толкова лични, колкото и общонародни. Ала това намалява тяхната власт върху човека; тъкмо на опаки : - те го поставят в ролята на тълмач за копнежите на милион млади сърца:

Днес връщане няма, братя: в десница меч лъщи. Да мреме "ура" под знамената, кат нашите бащи!

Опекуните на България я предпазват от луди авантюри; те й отричат првото да решава големия въпрос; те й се заканват да я спрат в решителния момент. Какво важи за нас това!

Нас сбрала е под знамената не плячката, а мъка свята, нечувано тегло! И който пътя не прегражда, днес гювеч огъня подклажда

и готви ново зло!

Поетът наглася лирата си за бойна песен: цял в трепет, обзет от свещен възторг за правото дело, той подканя не към пощада, а към възмездие:

Вековен враг е срещу нази! Кой от гнева ни ще го пази? Напред!

Енергията на тези стихове, рекъл бих безискуственият, безпартиен език, отсечения ритъм стоят в пряка хармония със суровия тон на чувствата, отзвук на общонародната психика в момента. Ала настроенията се сменят при всяка нова тема и ето че поетът попада ту на хумор, малко вулгарен може би както прилича собствено за случая, - ту на нежни елегични

ноти , които образуват явен контраст към химните на щика. Прицелна точка на присмеха му са евзоните, превзели Солун. Няма да цитираме тази наздравица за Солун тя трябва да се прочете цяла, - не мога обаче да не посоча тук поне един два куплета от Печална коледа, посветена на майките на убитите герои: