Новият свят през погледа на пътеписеца в До Чикаго и назад

от Алеко Константинов

Срещата на българина с чуждия свят в следосвобожденската епоха., след петвековно робство е свързана с неговото любопитство към другите, с жаждата му за знания, но и с недоумението му пред онова, което не познава, дори с разочарованието поради разминаването между очаквания и реалност . Алековият пътепис До Чикаго и назад представя проблемите на отварянето ни към света на другите-сложно и нееднозначно.

Пътеписът До Чикаго и назаде субективен разказ, в който повествованията, описанията, разсъжденията на пътуващия човек взаимно се допълват, за да се създаде у читателя представа за пътуването и за свързаните с него хора и места.

В своята творба авторът не само описва видяното, а и го подлага на внимателен и задълбочен анализ. Неговата почтеност, която никога не е поставяна под съмнение от българския народ , му позволява да разбере не само преимуществата на Новия свят в социално и икономическо отношение. Той открива противоречията и проблемите в обществото и поставя тревожни въпроси, на които човечеството все още не е намерило решенията. Позицията на Алеко при художественото изобразяване на предизвикателствата, които предлага Новия свят, е ясно определена-той нито за миг не престава да бъде убеден патриот, но и европеец, хуманист, изповядващ универсалните ценности на свободния и демократичен свят. Всичко е видяно през любознателния му поглед, през неговите лични емоции; оценено е от една изключително образована, честна и обективна позиция на истински демократ и интелектуалец с аристократично поведение. Гражданските и човешки добродетели на твореца изпъкват и в разсъжденията му, и в коментарийте, които прави, когато непрекъснато съпоставя българската действителност със задокеанската.

Преминаването на пространството от Стария към Новия свят е представено като приказно пътешествие откриване на нови чудни измерения на света и човека, на природата и цивилизацията. Пътешественикът търси в американския модел осъществените идеи за демократично общество, за справедлива социална организация и хармония между технологичните постижения и личността, цели да съизмери своето с чуждото, да открие мястото на България сред големите пространства.

Творбата започва с отказ да се говори за близкото и познатото. На фона на американската цел, Европа изглежда като подробност, която може да бъде само маркирана. Презокеанския кораб, отвеждащ представителите на Стария свят към Новия, Алеко изобразява като умален модел на Стария свят. Корабът, със своите пасажери съставляващи едно особено общество, обединено от една обща цел, представя метафорично движението на Стария свят към Новия-другия, различния, към който пътешествениците се отправят с надеждата, че ще бъде съвършен. Старият свят не може да се представи пред Новия с нещо обикновено, за това се изгражда представата, че при срещата с двете пространства стария свят ще демонстрира своето най-добро технологично съоръжение - парахода Латурен, който е най-големият, най-разкошният, истински плаващ дворец.

Животът на кораба е изключително пъстър, отмита е границата между отделните нации, защото е подменена с нова границата между Стар свят и Нов свят. Хора от различни европейски страни, с различни професии са обхванати от страстта да открият себе си в Америка.