Новаторския дух на Паисиевото слово

/литературно есе/

Снежина Ковачева

Подтискаща е атмосферата по българските земи в средата на ХV век. Спомените за отминало величие и слава са все по-бледи.Следите им се губят сред мрачната действителност. Засилващото се гръцко влияние и непрестанния османски гнет разколе*ават вярата на българите за по-добро бъдеще. В тази ситуация през 1762 година се появява История славянобългарска от Паисий Хилендарски. Той е творец с нови духовни търсения.Монахът от Хилендар пръв обръща поглед към далечното славно минало на българите,изтъквайки значението му за настоящето и бъдещето. Противопоставил се открито на гръцкото влияние ,в творбата си Паисий открито заклеймява родоотстъпничеството като акт на непростимо предателство,защитавайки идеята за националното равноправие. Носител на един нов поглед за света и основоположник на ценностния възрожденски модел като начин на мислене, Паисий отключва вратата на един процес за радикална промяна на духовните ценности на българите.

За да достигнат посланията на История славянобългарска до широките народни маси , а не само до определен кръг от хора,творецът използва езиковите средства на говоримата реч,с които непосредствено се доближава до възприемателя. В духа на Ренесанса Хилендарският монах представя събитията,коментира,споделя мнение,приема или отхвърля чужди позиции. Паисий пръв датаилно представя славното минало,осъзнавайки голямото му значение за българския народ и за неговата национална идентичност.

Казано е :Народ без минало няма бъдеще.Българската история е неизчерпаем източник на вяра и надежда,тя е извор на национална гордост и достоинство. Миналото доказва колко велика и значима през вековете е била България:От целия славянски род най-славни са били българите,първо те са се нарекли царе,първо те са имали патриарх,първо те са се кръстили,най-много земя те завладели.Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език...

Народите заемот своето достойно място в света чрез историята си.Без нея забравят родовото си минало.Споменът за славните отминали времена на прадедите ни, крепва българщината вдъхвайки сила за заклеймяване на родоотстъпниците .Това Паисий прави в История славянобългарска с много плам и негодувание спрямо отреклите се от произхода си българи.

Паисий пръв изразява Ренесансови възгледи за света.Утвърждава се новаторската идея,че принадлежността на българите към християнското семейство не изключва националната им идентификация.В центъра на модерния възрожденски светоглед е народността като единно цяло.

Творецът проявява изключително толерантно отношение към останалите народи,изтъквайки абсолютното право на всеки един от тях да се развива съобразно културните си традиции и специфични особености.Така авторът внушава изеята за самостоятлно развитие на българския народ.Той има място в историята на човешсата цивилизация.

Паисий Хилендарски пръв открито бичува родоотстъпничествотоО,неразумни юроде!Защо се срамуваш да се наречеш българин... Моралната извисеност на българите се разкрива в пряка съпоставка с гърците.Елините са по-мъдри и по-културни.Паисий осъжда справедливо, оценява по достоинство постигнатото от съседния балкански народ,но по-голяма нравствена ценност имат незлобливостта и искрено човешки взаимоотношения, които доминират при българите.

Библейските сравнения:От Адама до Давида и праведния Йоаким-никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек,както сегашните хитреци,които ти имаш на почит и им се чудиш ,и се влачиш по техния език и обечай.Но всички тия праведни праотци....били прости и незлобливи на земята.И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф..., подкрепят тезата, че не предвзетите и се*ични, а добродушните и честни хора са поблизо до Бога:Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята. Висшите нравствени добродетели на българския народ имат истинска морална стойност.

Паисий създава възрожденски критерии за ценностната система на българина и значението и за опазването на народа в трудни драматични моменти. Славните ни