Нов публичен мениджмънт

В съвременните условия основно предизвикателство към държавното управление е институционалното обновление. Като последица от това програмите за реформа се насочват в посока, при която дейността на правителствата на всички равнища да стане по-ефикасна и по-ефективна, качеството на публичните услуги - по-чкоко, а публичният сектор - по-гъвкав в реакциите и по-стратегически ориентира по отношение на външните промени, а развитието на националната икономика ^й се поддържа и ускорява. В амглогоеоряшнте страни стратегията за радикална реформа, базирана главно на теорията за нов публичен мениджмънт (НПМ), се оказа ефикасен инструмент яш апдоеряване на прод¹ктивността на публичния сектор и намаляването на разходите. Новият модел въвлече тези страни в труден процес на промяна в културата и възгледите за управлението и очерта обрат на парадигмата относно ролята на държавата и разтоварването на нейните функции. Основните характеристики на тази г> ндхченталня промяна на реорганизацията на държавата могат да се систематизират а следните по-важни направления⁵ Замисълът на тази модерна концепция е в дейността иа публичните организации да се създаде конкуренция и пазарна дисциплина, което ше стимулира по-ефективното използване на публичните ресурси и ше донесе повече ползи на обществото. Новият публичен мениджмънт налага цялостна промяна както в организацията на публичните институции, така и в утвърдения модел на тяхното бюрократично управление. Необходимите промени в подходите, методите и действията в управлението на публичните организации са обобщени от Д. Фарнхам и С. Хор-тън по следния начин :

1. Използване на техники на стратегическия мениджмънт за формулиране на
публични цели, стратегии и политики за тяхното постигане.

2. Промяна в управленската структура на бюджетните учреждения, насочена
към отделяне на стопанската дейност от администрирането. Това се постига чрез съз-
даване на административни единици - агенции към съответния колективен или едно-
личен държавен орган с делегирани правомощия за предоставяне на публични услуги.

3. Намаляване на йерархичните равнища в административните структури и засилването на длъжностната отговорност за постигане на поставените задачи чрез формиране на обособени единици с ясно определени задачи, предоставянето на права на мениджърите за тяхното управление, търсене на индивидуална отговорност за достигане на възложените задачи.

4. Въвеждане на система от показатели за оценка на изпълнението на управленските функции от страна на дадена административна структура съобразно критериите за икономичност, ефективност и ефикасност.

5. Промяна в административната култура на служителите в държавната администрация в посока на ценностите, налагани от съвременния мениджмънт -рационалност, перфектно отношение към гражданина клиент, висок стандарт на предлаганите публични услуги. За това е необходимо публичните учреждения да са относително самостоятелни и да се управляват от професионални мениджъри.

6. Използване подходите на мениджмънта на човешкия капитал за отказ от колективната безотговорност в поведението на държавните служители чрез индивидуализиране на задачите и определянето на стимули и санкции, повишаващи тяхната отговорност е мотивация. Това би облекчило и селекцията за пгх>фесионалното и административно израстване на работещите в дадената публична организация.

7. Създаване на гъвкави, адаптивни н самообучаващи се публични учреждения, в които се променя акцентът при предоставяне на публични услуги от предлагането, съобразно възможностите и интереса на администрацията към търсенето на публични услуги, съобразно интересите и потребностите на клиентите граждани и юридически лица.

Подобряване на традиционните бюджетни отношения в публичния сектор чрез въвеждане на договорната система "купувач-лродавач"