Пейо Яворов

Notata

I

- Схвани духа на времената

и разбери живота нов;

Ще бъдеш близък на сърцата,

но пей ни песни за любов. -

Бъди свидетелка, о мила,

царице в моите гърди -

ти, чийто поглед - дивна сила,

над всяка моя мисъл бди...

И песните, що смисъл нямат -

свидетелствувай пред света, -

не са ли химни, пети в храмът,

в свещений храм на любовта?

II

Защо след толкова възторзи

по хубавия идеал,

защо са тия детски сълзи

на малодушната печал?

Изпаднал си на зло в ръката...

Отвсъде гонен и презрян...

Що искаш? - Лъч на светлината

да е от бухали търпян?

Отбягвали те вси - тревожни...

И - никой да те утеши...

Какво! В пигмеи ли нищожни -

за грях! - съчувствие - души?

Да служим честно на доброто,

ти знаеш - чакат ни беди;

тогава - забрави теглото

и мъж действителен бъди.

III

Историята? - имена...

То - чет неизброима!

Войни. А всяка война

светило паметно си има.

Да, знам и други род борби, -

в тях виждам человека,

и хиляди са, може би,

онез, що слави щем до века.

Все пак - и тоя, що герой

в цял свят би прогласили,

попитал бих го - ами той

самия себе победи ли?