Димитър Михайлов

НОЩ" - СИМЕТРИЧНИЯТ СВЯТ НА ПОЕТА

Яворовата поема Нощ" оставя у четящия впечатлението за необозримост на цялото, внушава представата за един не само безкраен, но и неорганизиран свят, за свят без граници. На емоционално-психологическо равнище четящият като че ли е изправен пред пълен логически отказ от рационалното възприемане на текста.

Не е така обаче, ако си поставим непременната задача да търсим логика в целия текст с цел да определим законите, по които се гради неговата структура, и да открием елементите, съставящи цялото. Тогава с радост, макар че може да се окаже прибързана тази радост, бихме открили", че структурата на поемата е твърде проста и логична. Изградена е от три основни части, рамкирани от въведение и епилог. Трите части на творбата са обособени дори графично - с двуредови тирета, които лесно прескачаме при четенето, грабнати" от високия емоционален градус на текста. А все пак трябва да забележим, че тези тирета-граници започват от средата на един стих и завършват до средата на следващия. Тоест, те са своеобразен анжамбман на нещо неказано (което не би могло и да се каже с думи), а текстът след тях отвежда към друг смисъл, към друго състояние, пренася в друга плоскост и в друго време от тези на преживяванията на изповядващия се герой на поемата. Те са внезапно прескачане от едно състояние в друго, полюсно противоположно не толкова по смисъл, колкото по степен на обективност и вероятност на това състояние. Тиретата-граници са и тирета-преходи.

Всяка отделна част също се гради по своя вътрешна логика, по която развива и самостоятелен сюжет". В първата част е показана драмата на разединения от родината и затова виновен пред нея българин. Неговата вина е някак изначална, безпричинно зададена. Страдащ от своята нецялост (в душата хаос и тревога"), героят разбира адските страдания на разпокъсаната родина. И сам стремящ се към вътрешна хармония, той се кълне пред нея: с кръвта си кръст ще начертая ". И този кръст не само ще свърже в едно разкъсаните географски части на родината, но и на дух свободен/всегдашния ще бъде път ". Кръстът е знак за събиране, знакът на осъществената хармония. Но за героя той изведнъж се оказва невъзможен.

Втората част подробно инсценира срещата на лирическия герой с една Звездица", наречена още и мечта на моите мечти ", която постепенно придобива визуалния образ на каещата се жена-блудница. Сливането на героя с мечтата-блудница, или може би с мечтата любима (пределната условност на текста дава възможност за различни тълкувания; друг е въпросът дали те са значещи) ще пречисти и двамата от събраната в гърдите им отрова люта " и те ше идат там", далеч от хората, в гори,/в море широко", за да направят вечен този свой мигновен вътрешен рай. Тази идея също се оказва обречена.

Третата част е белязана в най-голяма степен със знака на обстоятелствеността. В нея е разказана и показана пластично една смърт. Но преди това героят ще се види потънал в хладен гроб", на който последователно ще жалят, ще нареждат и зоват майката, една душа" и родината.

Въведението на поемата (първите две строфи) и епилогът (от