Джек Лондон

Нос за царя

В утринния покой на Корея, когато нейните мир и тишина наистина оправдавали

древното й име "Чо-сен", живял държавен служител на име Йи Чин Хо. Той бил

даровит мъж и - кой знае? - може би с нищо не по-лош от държавните служители

навред по света. Но, противно на събратята си в други страни, Йи Чин Хо бил в

затвора. Не че имал непредпазливостта да отклонява в своя полза обществени пари,

но имал непредпазливостта да отклонява твърде много. Невъздържаността не е

желателна в нищо, дори в присвояване на средства, а невъздържаността на Р1и Чин

Хо го изправила пред най-нежелателни затруднения.

Десет хиляди низи медни монети дължал той на държавата и лежал в затвора, осъден

на смърт. В положението му имало само едно благоприятно обстоятелство:

разполагал с премного време да мисли, й мислил добре. След това повикал

тъмничаря.

- Най-достопочтени човече, ти виждаш пред себе си най-големия клетник -

заговорил той. - й въпреки това всичко ще се нареди за мене, ако ме пуснеш на

свобода за един кратък час тази нощ. й всичко ще се нареди за тебе, защото аз ще

се грижа за повишаването ти с течение на годините и накрая ще стигнеш до

службата директор на всички затвори в Чо-сен.

- й таз хубава! - смъмрил го тъмничарят. - Какви са тия глупости? Един час,

когато ей сега може да ти отсекат главата! Че аз имам престаряла и достойна за

дълбоко уважение майка, да не говоря за жена си и за няколкото си невръстни

деца! Да се махаш от тука, негоднико с негодник!

- От Свещения град до края на Осемте бряга няма място, където бих могъл да се

скрия - отвърнал му Йи Чин Хо. - Аз съм мъдър човек, но колко струва мъдростта

ми тука, в затвора? Да бях свободен, знам си, че щях да намеря и получа парите,

с които да върна дълга си на държавата. Аз зная един нос, който ще ме спаси от

всичките ми неприятности.

- Нос ли! - възкликнал тъмничарят.

- Нос - казал Йи Чин Хо. - Един забележителен нос, ако мога така да се изразя,

извънредно забележителен нос. Тъмничарят вдигнал в отчаяние ръце.

- Ех, че шегаджия си ти, какъв шегаджия - изсмял се той. - Само като си помисли

човек, че твоето чудесно остроумие трябва да загине на дръвника!

й с тези думи се обърнал и си отишъл. Но в края на краищата, понеже бил човек с

тъпа глава и меко сърце, когато нощта напреднала, позволил на Йи Чин Хо да

излезе.