Нормативно- правната уредбав хотелиерството и ресторантьорството.

Увод

Хотелиерството и ресторантьорството са дейности, които спадат към туристическия отрасъл. Ето защо, те попадат под обхвата на Закона на туризма.

Освен ЗТ, други актове, които регламентират този вид дейности са законите, свързани с облагането на хотелиерството и ресторантьорството, в частта им специфика на туристическата дейност, Закона за счетоводство и пр.

Съществуват и редица наредби, които определят различни изисквания в бранша.

1. Определение за хотелиерство и ресторантьорство

Хотелиерството е основна туристическа дейност. То предоставя услуга, без която е невъзможно пребиваването в туристическото място и потребяването на природните или антропогенните ресурси.

Представя района, курорта или страната на международния пазар и опосредствува връзката между ресурс и потребител. Поради това повечето изследователи в областта на туристическата теория анализират и характеристиките на понятието хотелиерство". Те се опитват да изведат същността на хотелиерството чрез дефиниция. В съвременния етап на развитие на туристическата теория, както и в официално приетите документи на Световната организация на туризма (СОТ), няма ясна и единна дефиниция за понятието хотелиерство". Същевременно научната литература изобилства от определения, които може да се отнесат към различни изследователски направления според гледната точка на авторите - икономическо, географско, социално и пр.

Според избора на термин , авторите влагат различно съдържание, което води до съответната дефиниция. Например някои автори посочват, че Хотелиерската индустрия следва генералните правила на икономическия цикъл без значение на пропорциите между трудови и материални ресурси" Определението е твърде общо и се свежда само до общоикономическата характеристика на хотелиерството.