4. Нормативни актове

Това е обособена съвкупност от правни норми, приета опо определен ред от държавен орган, чрез която се регулират еднородни обществени отношения. Според вида на държавния орган и тяхното съдържание се делят на 2 групи:

-законови и -подзаконови

Законовите нормативни актове се приемат от народното събрание. Според своето съдържание се делят на:

-конституция, закони, -кодекси, -нормативни укази на бившия държавен съвет

Конституцията е основен нормативен акт на всяка държава, чрез който се прокламират основните права и свободи на гражданите и се уреждат институциите в държавата, които трябва да ги осигуряват и гарантират. Действащата конституция у нас е приета през 12.07.1991 г.

Законът е нормативен акт на народното събрание, чрез който се уреждат еднородни обществени отношения. Видът обществени отношения уреждани от законите в съкратен вид дават наименованията на законите.

Кодексът е вид закон, който цялостно урежда определен кръг обществени отношения, така че в никой друг нормативен акт повече тези обществени отношения не се уреждат.

Нормативни укази на бившия държавен съвет той по конституция от 1971 е бил колективен държавен глава. Имал е правото да издава укази, които имат временна сила на закон, докато НС не ги утвърди, тогава те придобиват трайната сила на закона.

Законите, кодексите и нормативните укази на бившия държавен съвет са с еднаква юридическа сила.

Подзаконовите нормативни актове се издават въз основа и по приложение на законите. Такива актове могат да издават МС и министрите. Нормативните актове, които може да издава МС са:

- постановления

- правилници за приложение на законите

- наредби

Постановленията са основния нормативен акт на МС чрез който той упражнява правомощията си. Издават се в следните случаи.

1. за уреждане на неуредени от закона общ. отношения

2. за утвърждаване на международни договори

3. за издаване на правилници и наредби

Правилници за приложение на законите- те се издават по цялостното приложение на един закон, в заключителните разпоредби, на които е изрично написано, че МС е длъжен да издаде правилника. Следователно, не се издават правилници за всички закони. Това се определя от НС, а не от МС.

Наредби те се издават по приложението на отделна ПН. В тази правна норма се посочва, че МС трябва да издаде правилник за нейното приложение. Всеки министър или група министри могат да издават наредби със съдържание като на МС.

По своята юридическа сила, Нормативните актове се подреждат по следния низходящ ред:

-конституция

-закони, кодекси и нормативни укази на бившия държавен съвет.

-постановления на МС

-правилници за приложения на законите

-наредби на МС и наредби на министрите

Практическото значение на юридическата сила, се състои в това, че норм. акт с по-малка юридическа сила не може да противоречи на нормативен акт с по-голяма юридическа сила. Ако въпреки това е на лице противоречие се прилага нормативен акт с по-голяма юридическа сила. Кметовете не издават нормативни актове.