. УВОД

Преди демократичните промени от 1989/1990 година, децентрализацията и местното самоуправелние бяха непознато явление в България. Централизираните решения се спускаха отгоре, независимо дали ставаше въпрос за култура, здравеопазване, образование или финансови ресурси на съответната община.

Ако се погледне в исторически план, централизацията е процес, противоположен на местното самоуправление. Наистина, тя е свързана с изграждането на национална държава и способства за национална интеграция, но безспорно, централизацията често е водела до авторитаризъм. Също в ретроспективен план, децентрализацията е свързана с борбата срещу авторитаризма на централната власт, с борбата за самоуправление, финансова и фискална самостоятелност на административно териториалните единици.

След започване на процеса на демократизация и плурализъм през 1989/1990 год., България оцени значението на местното самоуправление като фундаментална част от демократичните реформи. По време на периода на активни трансформации, както и в следпреходния период, у нас се извършиха значителни промени във всички области на обществения живот и публичното пространство, които естествено засегнаха и сферата на местното самоуправление и фискалната децентрализация. Редицата новоприети нормативни актове гарантираха до известна степен автономността и самостоятелността на административно териториалните единици. В настоящите условия на евроинтеграция, България трябва приоритетно да работи за укрепването на системата на местно самоуправление. В този смисъл, законодателството, регламентиращо самостоятелността на административните единици може да се разглежда условно в няколко аспекта на ниво евроинтеграция, на национално ниво и подзаконови актове на местно ниво.