"Никомаховата етика"

Увод

Известно е, че от Аристотел тръгват началата на ред науки. Тези начала се откриват както в редица работи: "За небето", "Беседи по физика", "За душата", "Риторика", "Политика", "Поетика", "За устройството на животните", "Никомахова етика", "Атинската държава" и така до 146 заглавия, които днес ни изумяват и водят въпроса за човешките възможности.

В зависимост от тематиката произведенията на Аристотел се подреждат в четири раздела. В първия влизат логическите трактати, които след смъртта на автора се обозначават с термина органон. Тук спадат следните трактати: 1. Категории 2. За тълкуването 3.Първа аналитика 4.Втора аналитика 5.Топика 6.Опровержение на софистичните доказателства. Към втория раздел принадлежи трактатът Метафизика, който заема основно място в творчеството на Аристотел. Третият раздел съдържа натурфилософските произведения като За небето, Физика,За душата. Четвъртият раздел съдържа социално-политическите и литературно-естетическите трактати Голяма етика, Никомахова етика, Поетика, Реторика, Атинска полития.

От друга страна, характерът на времето, в което работи Аристотел разделил етическата философия като наука и в научното изследване се откроили двете школи на атическата философия: академичната и перипатетичната. В първата доминира питагореизираната метафизика в поколението на Аристотел, след което се променила по посока на едно популярно морализиране. В лицея първо Теофраст, а после и Стратон, държали за доизграждане и преформиране на Аристотелевата метафизика, но както самият Теофраст, така и неговите приятели Дикеархос и Аристоксен, се обърнали към природо-научните и литературно-исторически студии. По-късно перипатетиците имали голям дял и участие в александрийската