НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

Първите произведения, с които Николай Лилиев се явява в нашия периодичен печат като нов поет, са публикувани през 1906 г. в списанията Демократически преглед" и Ново общество". По теми и настроения тия стихотворения доста си приличат, ала едното от тях Небето плачеше..." (Ново общество", I), под което на единия край стои подпис Н. Михайлов, а на другия Лозана, 1906" рязко се отделя със своята форма. В него настроението и мисълта са изразени ясно, оригинално, в четиристъпен ямб с анжамбман с пълнозвучни краесрични съзвучия и вътрешни алитерации, които по-нататък ще станат характерни отлики за стиха на Лилиев. Още тук срещаме и друга особеност в музикалното изграждане на Лилиевите песни: повтарянето на цели строфи носители на основната тема и основното настроение, похват, установен властно в нашата лирика от Пенчо Славейков. Малките бисерни песни от Сън за щастие" очевидно са влияли на младия поет. Едновременно с тихите настроения и свенливи блянове, като тия на Славейков, в първите стихотворения на Лилиев се чувстват и отгласи от късните скръбни песни на Яворов. Но тия две струи в лириката на Лилиев звучат по своему, те са преплетени и съчетани в нови, самостоятелни с образите и музиката си словореди:

Небето плачеше. Пред мен

печално капеха листата

от бури целий парк сломен е

и голи дремят дървесата.

Бездушна есента настъпи

и нищо смъртно не пожали

полята в леден сън заспали,

в мъглите слънцето се къпе.

По-нататък: глас на птици, сподавен стон на късна есен", дошъл да попълни пейзажа, да засили и задълбочи настроението, да даде простор и устрем на мисълта:

Рояци гарвани отлитат

и стенат тъжно, безотрадно.

Ах, где ли тъй без път ще скитат

в туй утро, за лъчи тъй жадно?

Символиката на целия пейзаж е ясна, лиричната мисъл се закръгля с тия слухови възприятия" с този стон на отлитащите птици и с това жадуващо за слънце утро . . .

Здрачен, пейзаж, песен на птици от небето, лъчи, утро.. . това ще бъдат главни, постоянни елементи" в поезията на Лилиеви по-нататък. Темите, образите символите, обстановката, строежът на стиха оттук нататък ще се разнообразяват, ще се явяват в нови нюанси, ще се изливат в нови вариации, но няма да се изместват, няма да променят основното си звучене .

Другите две стихотворения от 1906 г. - Скръбта на целий свят трогателно проглежда" и Лунният блясък открива сенки неясни в нощта" (Демократически преглед ) - са по-нестройни, младежки декламативни и младежки сантиментални, но и в тях се разкрива все този лирически герой, с нови, допълнителни черти конто също тъй по-нататък ще блеснат по-силно и по-обосновано, а именно: бягство от борбите в живота загатнати с типичния език на символистичната поезия ( житейски празен път"), тъга,