НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ - ПОЕТ НА ЖАДУВАНАТА ХАРМОНИЯ

...Лилиев, чието творчество беше най-близо до основните естетически принципи на символистите (поетичен език, различен от грубия език на прозаичното всекидневие, превръщането на образа в символ, в знак на духовното преживяване, на скритото "аз" на поета и на невидимия глас на нещата, извеждането на контрастното до общото - до космоса, до идеите, до абсолютното и неговите координати - безкрая и вечността), бе възприеман като представител на космополитното, на инвидуалистичната поезия, откъсната от живота и актуалната съвременност, от националните извори.

Лилиев бе отричан като безполезен поет и от довчерашните си приятели и съмишленици по пътя на символизма като Л. Стоянов, и от тези, които, за да вървят напред, за да творят нова естетика на делничното, на всекидневното в поезията, на прозаизирания език и нова, предметна образност, като Далчев, воюваха с обаянието на Лилиев, стремейки се да го преодолеят в собствената си душа и поезия...

Едва през последното десетилетие нашата литературна критика можа да види у Лилиев не само създателя на блестящ със своята виртуозност и музикалност стих, не само поета, който можеше да превръща езика в настроение и музика, но и изразителя на най-тънката душевност на българина... да види в негово лице поета на своеобразната духовна съпротива срещу жестоката съвременност съпротивата на нежността и духовната устойчивост.