НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ -ПОЕТ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

А/ ТЪГА ПО НЕИЗЖИВЯНОТО

Поет на самотата, на бягството от грубата действителност от нейната култура и духовен климат, - Лилиев страда от тая самотност и откъсване от живота.

До основното противоречие достига Г, Цанев. Докато у Яворов противоречията са преди всичко в самия него, "противоречието у Лилиев изниква при срещата му с живота. То е противоречие между неговата чиста, девствена душа и грубия, жесток свят; противоречие между неговите блянове, и неземни, и неясни - и безпощадната действителност, противоречие между собствената му природа - жадуваща хармония, но безсилна и безволна - и разрушителното начало на живота" Ц а н е в, Г. Николай Лилиев. - Златорог, г. XII, 1932, 2 3/.

Стремежът към хармония у Лилиев, снежната белота на неговия блян - "чист и нежен" - опира до дисхармонията със средата, с действителността. По тоя начин хармония и дисхармония се вплитат в неговите стихове, преминават една в друга, като се преплитат и взаимно проникват самотата и болката от тая самотност, примирението и вечното припламване на душата...

Пориви и безсилие на поривите изпълват много от стихотворенията на Лилиев. Но ако у Яворов, Хр. Ясенов и Дебелянов е отразен самият драматизъм на изживяването, у Лилиев остава да звучи тонът на светлото примирение, на гордото безсилие, на самотната, меланхолна жажда. И затова така обикнат, наред с образа на самотните, зовящи за обич ръце, е и образът на птицата бездомна в безкрая, чувството за тъжни, самотни полети, чезнещи в безкрайното...

Болка по неизживяното, безсилна жажда за ден, самотност и копнеж по близост по един многократно опосредстван начин разкриват болезнения допир до действителността, конфликта между поет и среда:

Отровна мисъл ме похити, бездомен, горък чужденец, аз хлопам морен по вратите на хора тъмни и незнайни.

("Отровна мисъл ме похити")

...Болката по неизживяното е вътрешен двигател на много от стиховете на Лилиев. Чувството за недостигната любов, за неизвършен душевен жест, за непроявена дързост, усещането на човека, който стои безсилен пред