НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ДЕРВИШОВО СЕМЕ

Разказът на Николай Хайтов Дервишово семе е написан в аз-форма. Изповедта веднага приковава вниманието на читателя. В произведението липсва равното време. Няма предисловия. Още първите думи от текста въвеждат към авантюрното време, към художествено пространство, наситено с конфликти. Това създава динамика на действието, експлозивност, задъханост на изказа. Събитията се развиват бързо и ескалират, за да завържат сложния възел на може би неразрешима криза.

Възникват въпросите:

• Коя криза е неразрешима?

• Има ли неразрешими кризи?

• Кои са измеренията на кризата в разказа?

• Как се задълбочава кризата?

• Кои са факторите, които я предизвикват?

• Кои са факторите, които я задълбочават?

• Има ли фактори, които способстват за разрешаването й?

• Постига ли се някаква хармония в края на разказа? (Или както още бихме могли да го изкажем: постига ли се равното разказно време?)

Отговорите на тези въпроси ще разкрият само някои от гледните точки към разказа на Николай Хайтов Дервишово семе. Желанието ни е в процеса на това подреждане на тълкувания да бъде постигнат и ефектът на себепознанието за младия читател. Иначе всяка интерпретация губи смисъла си.

И така: кои са факторите, предизвикващи кризата?

Предпоставка за житейската усложненост и за личностната дисхармония е моралът и устройството на патриархалната общност. Правилата в този свят поставят добруването на рода над човешкото добруване. Има нещо абсурдно, нещо антиприродно, в избора на брачния партньор от по-възрастните (обикновено родителите). Този избор дори е тяхно задължение, защото се предполага, че те биха взели по-доброто решение. Родът в тези случаи залага на защитните механизми на разума, трезвостта и житейския опит. Според родовите канони е опасно младите да направят този избор, защото те са във водовъртежа на чувствата, подвластни са на емоциите и могат да ослепеят за реалностите. Ако изборът е неправилен, ще страда родът, ще бъде поставено петно върху неговото име и върху изграждания с векове авторитет. Този модел, осигуряващ добруването на рода, е заложил множество драми и трагедии. Много от тях остават завинаги затворени в личностните пространства на човека. Това е едно доживотно опитомяване на чувствата, едно жертвоприношение на истинската любов пред олтара на родовите ценности.

Основно родово задължение е продължението на рода, създаването на потомство, запазването на името от мъжката рожба. Това са неща, които в патриархалния свят имат смисъла на докосване до вечността, те осигуряват спокойните старини и създават усещането за изпълнен дълг към рода и родовата памет. Всяко нарушаване на тези повели довежда до родова дисхармония, обезсмисля живеенето, появява се проблемът за абсолютния край, който не бива да се допуска. Тогава дедо се уплаши. Не за мене, а за Дервишовото семе.

Трагичното стечение на обстоятелствата (ранната смърт на майката и бащата и поетите от дядото и бабата родителски задължения за единствения наследник) e първото отваряне на кризата. Това е първата предпоставка за заплитането на споменатия в началото на разказа възел. Той се завързва дълго време и по възможно най-сложния начин. Образът на възела може да се възприеме като ключов за целия