НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ДЕРВИШОВО СЕМЕ

ВЪЗЛОВИЯТ ТАЙНОПИС НА ЧОВЕШКАТА ИЗПОВЕД

В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в своя разказ Дервишово семе.

Словото на заклинателя, на дервиша - на пазителя на рода, оживява със свещения глас на дедите в съзнанието на стария Асан Дервиш. И древният ритуал за продължение на наследствената родова верига привързва съдбата на последния кълн на Дервишовия род- внука Рама-дан, към вечно живото дърво на традицията. В неговия корен е миналото на рода, а около него в кръг се въртят поколенията, подчинили раждането и смъртта, началото и края на земния си път на дълга и уважението към родовото право на традицията. Тя предопределя идването на човека на този свят. Животът му й принадлежи. Индивидът няма човешка стойност извън свещения кръговрат на родовия живот, който е приемствен като ценностна система и ритуал. Поколенията са привързани към родовото дърво на традицията с кръговратните течения на своя живот и човешко присъствие.

Такава съдба родовото право предопределя и за Рамадан - последния представител на Дервишовия род. На свой ред внукът на Асан Дервиш трябва да извърви живота си в кръг около свещеното дърво на родовата традиция. Приел несъзнателно - като детска игра - ритуалното стъпване в брачния кръг на семейното огнище, след насилственото отнемане на любовта се оказва мъчително привързан към родовото дърво на традицията. За него то е страдание. И животът му потича отново в кръг, както на предишните поколения, около родовото дърво, но кръг - очертан от мъчителния размисъл на Хайтовия герой.

Той носи противопоставянето на индивидуалното човешко съзнание на колективното. Личността застава в кръга на родовите ценности. Вписва хуманната мяра за общочовешко в духовното пространство на традицията. Личността става носител на универсална нравственост, а личностното съзнание - на общочовешки ценности.

Героят на Николай Хайтов в разказа Дервишово семе - Рамадан, надмогва нравствения кодекс на традицията, издигайки се високо над родовите корени. Мисълта му изкачва", като вътрешен монолог, митологичното Дърво на живота, което всяко поколение отглежда в душата си чрез опазеното семе на родовия кълн.

От духовната висина на личностния му размисъл общочовешкото оглежда" и оценява родово-традиционното.

Хуманната мяра за любов и омраза в душата на Хайтовия герой се гради от ценностния критерий за добро и зло на общочовешко и родово. Сложен е възелът" в съзнанието на Рамадан, описал вечния кръг на живота, съдбовно срещнал човека и рода с неизповедимите тайни на сърцето.

Надмогнал традицията, чрез общочовешката нравственост героят принадлежи на рода.

Дървото на живота расте в душата му, издига снага, избуява и в спомена за началото на родовия корен е и споменният разказ за живота на самия Рамадан. Размисълът потича и изповедта започва.

Споменно е действието на монологичната художествена форма, чрез която автор и герой вървят по изминатите пътища от човешката душа. Родът и човекът живеят заедно в пространството на мисълта.

Изповядва Рамадан живота си. Тъпче на кръстопътя между добро и зло. Възелът от