НИКОЛАЙ ХАЙТОВ ДЕРВИШОВО СЕМЕ

ВЪЗЕЛЪТ НА СЪДБАТА

Патриархалните родови закони имат своите нравствени опори в почитта към родителите, съвестта, достойнството и честта. Всичко това е подчинено на святото задължение да се продължи родът във времето. В годините, когато така безцеремонно се рушат изпитаните през вековете духовни устои, светът на Хайтовите герои излъчва някаква особена, почти екзотична светлина. Може би защото успяват да запазят своята идентичност, независимо от социалните обстоятелства, при които живеят. Те сякаш са извън динамиката на времето, т.е. тяхното битие е надисторично.

Моралът на рода спазва установени правила, според които родителите женят децата си. Счита се, че по-богатият житейски опит на възрастните е реално основание за по-сполучлив избор. Но има и друг морал - на любовното чувство. Той позволява на девойката да избяга при своя избраник или момъкът да открадне любимата си. В съзнанието на родопчанина открадването на момата за булка не е такова престъпление, каквото на нас ни изглежда. То повече напомня за древен ритуал преди женитбата, който доказва силата на мъжа и неговата готовност да направи всичко за обичаната от него девойка. Продължението на рода е прадревно желание с природна сила. Кражбата на невеста е част от тази наследена виталност.

Задомяването на Рамадан, почти дете, е следствие от заплахата за прекъсване на родовия корен. А женитбата задължително дава плод, в който възкръсва родовото начало. Приемствеността между поколенията е опазена. Рамадан е единствената надежда за продължението на рода. Той няма право на личен избор. Принадлежи на прадревните сили на родовия природен разум.

За такива работи тогава не питаха, дето се женеха, ами старите си го правеха сами. Този порядък е приет безусловно, тъй като родовият свят е подреден по законите на патриархалната йерархия между поколенията - младите са длъжни мълчаливо да спазват законите на рода и да се подчиняват на по-възрастните. Това е еднаква участ за всички. Отделният човек не може да я промени. Съдбата би могла да бъде тъжна или щастлива. Всичко е въпрос на избор - сполучлив ли ще е той, или нещастен.

В разказа на Николай Хайтов Дервишово семе съдбата е събрала две деца, момче и момиче, които знаят защо са заедно, но все още са в детството си и природният закон за продължение на рода е неизпълним. Изборът на дядото наистина се оказва сполучлив. Те са щастливи един с друг. Детството им се насища с нещо ново и странно. Рамадан и Силвина продължават да си играят, но в същото време оставят за другите и особено за себе си илюзията, че живеят като мъж и жена. Какво друго, освен игра, е първата брачна нощ за тези деца? Наивен е опитът за измама, че момичето е станало жена. Родът все още не може да бъде продължен, защото законите на природата не са подвластни на законите на рода. Героят е разбрал, че: Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза -не е никакъв мъж!

Възвишен и чист е светът на влюбените. Светлината наоколо е и светлина в душата: ...старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше.

Оттук започва истинският разказ. Оттук са отправени и скритите послания на писателя. АЗ-повествованието не е случайно избран похват. Авторът сякаш изцяло се отъждествява със своите герои и разказва като собствено преживяване за чуждата съдба.