Драматичната изповед на героя от разказа на Николай Хайтов -Дервишово семе, провокира у читателя размисли върху ролята на съдбата и хуманните ценности в човешкия живот. В монологичната форма на повествованието убедително звучи споделената мъка, наслоявана през един дълъг житейски път. В съдбата на главния герой откриваме трагизма на изпепелената човешка душа, устремена изначално към щастието, но принудена да премине от рая на споделената любов към ада на болката и омразата, за да достигне до момента на пречистването, като стори добро на най-големия си враг.

В повествованието си Хайтов тръгва от мотивите за рода и родовите ценности, но набелязва като избор на основен драматичен конфликт съдбовните превратности на любовта и омразата вътре в душата на човека като индивид, част от родовата общност, но и личност, независима по отношение на емоционалния си избор. Сърдечните чувства се оказват водещ мотив при определяне на човешката участ. Сърцето е господар на времето. То е символен израз на емоционалните преживявания. Героят на разказа споделя: Сетне какво се случи, мина ей оттука, през сърцето го прекарах!

Изборът, който сърцето прави, е доминантен и предопределя поведението и възприятията на Рамадан, както и взаимоотношенията му с другите герои. Омразата се ражда там, където е било определено място за любовта и нейната митична сила. Тя изригва и залива всичко по пътя си. Под пепелта й се оказват реалните ценности в битието на човека - семейство, деца, дом, плодовете на труда. Рамадан е дълбоко наранен в най-съкровените си чувства и пориви: ... то, сърцето, се набивало, набивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена. Щастието е част от житейския кръговрат. Отнето, то нарушава хармонията и животът спира. Съдбовната нишка е прекъсната. Нито в моралните закони, нито в религиозните догми може да се намери оправдание за стореното зло. А Рамадан го измерва дълбоко в сърцето си. И там открива само омраза, която разпалва адски огньове и която времето не успява да угаси: Чучело видял ли си натъпкано със слама?... Моята слама беше злото!... Злото, дето щеше да направя на Руфатя. То ми беше все в акъла. И под халището, и на къра. И денем, и нощем... Вътрешният ад на Хайтовия герой разрушава и духа, и тялото му, отнема жизнените му сили. Приливите на омраза се готвят да унищожат дори най-значимото за родовата традиция възможността да се продължи Дервишовия род: ... най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях. Тогава дедо се у плаши. Не за мене, а за Дервишовото семе. Драмата на човешката личност, подложена на силно изпитание от обстоятелствата, е голяма. Без значение са чувствата и преживяванията на човешкия индивид, същността на болката и страданието му. Животът е предопределен от една извечна функция на универсалното битие и за нея се грижи старейшината на рода. Затова и Рамадан разбира Коя? Каква? е избрана да бъде негова жена чак вечерта. Ритуалните детайли не са от особено значение: Припял ни беше ходжата, притупал ни беше тъпанът ... Оказва се все пак, че интересът към другия в този наложен съюз е жив и изненадата радва сърцето на младото момче.

Любовта се ражда най-напред с красотата на момичето:,,... видех момиче като пеперудка, бяла като мляко, със замиглени очета, ей такива! Всичко започва като игра, в която неусетно се завързват сърцата на Рамадан и Силвина. Чистотата на чувствата