Дервишово семе е творба, изградена върху основата на силни драматични конфликти, белязали съдбата на Хайтовите герои за един продължителен период от живота им. Оплетени трайно в жестокия възел между омразата и любовта, те измерват житейското си битие с противоречивия ход на събитията, в който са въвлечени най-често против волята си. Въпреки това Рамадан и Силвина не престават да следват избора на сърцата си и да търсят път един към друг, независимо от сложните перипетии, които са принудени да преживеят поради трагичните обстоятелства, изградили непреодолимата преграда между тях. През дългите и мъчителни години на страдание те търсят отговор на заплетените въпроси за всички онези превратности, които съдбата им предопределя да изживеят.

В драматичния низ от събития и човешки взаимоотношения героите Николай Хайтов опознават както сладостта на щастието и любовта, така и отровния вкус на омразата, дълбоко затаена в сърцето. Вмешателството, често грубо и безцеремонно, нанася трайни и дълбоки рани в душите на хората. Понякога те стават изкупителна жертва на религиозни или родови закони, които не се интересуват от емоционалния избор на индивида в родовата общност, обезличен и изцяло подчинен на нейните предписания. Когато старият Асан Дервишов решава да ожени своя внук, той се ръководи единствено от потребностите да бъде продължен и укрепен родът, за да се осигури бъдеще за дервишовото семе. Така, все още не възмъжал, юношата Рамадан е въведен в един непознат и неясен за него свят на ритуали и задължения. На четиринадесет ненавършени години той трябва да изпълни онова, което изискват от него, а не това, което би пожелал сам. Животът му се преобръща, без дори да има време да осмисли ясно това, което става. Вместо ритуала на брачните задължения, булката и младоженецът неусетно се заиграват и превръщат отговорността да продължат рода в удоволствие чрез наивната детска игра, от която се заражда една чиста и невинна детска любов, осъдена да се превърне в трагичен спомен и да бъде изместена от изгаряща душата омраза. Затова по-късно Рамадан ще сподели: Докато се развивахме със Силвина и побивахме, докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се навивало, напивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена. Метафоричният изказ насочва образно към същността на драматичния конфликт, който преобръща живота надве влюбени и все още несъзрели деца, които не успяват да изживеят напълно своето щастие. В смисъла на опозициите добро - зло, щастие - нещастие, разказът съпоставя в контраст прекрасния свят на любовта между Рамадан и Силвина с ограбения по-късно дом и нараненото сърце, което превръща влюбеното момче в отчаян мъж, изгарящ от омраза. Така, както неочаквано среща любовта в образа на едно момиче, като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, така и неочаквано я загубва. Без да подозира дори, злото е зреело неумолимо съвсем близо до него: Как се случи тая работа, да ти кажа, никой не усети. Всичко вървеше-дето има една дума - като по вода. Никой не е мислил, че под водата може да има скала, гемията ни да закачи и да я направи парам-парчета. В идилията на домашния уют, съграден от Силвина, нищо не подсказва, че животът може да се преобърне така съдбоносно за десетилетия напред. Героите живеят в люлката на чистата си любов и изживяват най-красивите мигове на взаимна радост. Всеки детайл в поведението им създава настроение и е израз на душевно удовлетворение: ...старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й накичени от Силвина с разни цветове и билки...Любовта е красива с всеки един жест в поведението на влюбените. Тя има повече безсловесен израз, защото е по детски сдържана, но и свята. Тази затрогваща