РАЗДВОЕНИЯТ СВЯТ В ДЕРВИШОВО СЕМЕ ОТ НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Съчинение

Николай Хайтов е един от най-известните съвременни български писатели. Неговите произведения са познати по целия свят.Особено място в творчеството му заема книгата Диви разкази. В нея важен разказ е Дервишово семе.Писателят описва раздвоения свят на героя Рамадан.

Родовите ценности са общоприети и трябва да се следват от младите. Но човекът започва да се отделя от рода, да има собствени мисли, цели и стремежи. Конфликтът между повелите на рода и мислите на човека довежда до раздвоение на света на Рамадан той трябва да избира дали да следва повелите на рода, или да живее един щастлив живот със своята любима.

Още в началото на разказа се разкрива една родова ценност нуждата от продължаване на рода. Това е най-важната повеля на рода. Съдбата на Рамадан е да остане без родители и той се явява единствен продължител на рода. Затова героят е толкова важен и дядото решава да го ожени, като подтик дава една външна причина на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени. Но момчето е едва четиринайсетгодишно и все още не разбира нуждата от продължаване на рода. Но то няма избор. Заслепен от желанието си да остави наследник, дядото не се интересува от това, че може да провали живота на своя внук. Единственият въпрос, който му задава, е за цвета на потурити му :Вапцани ли искаш или сури? Той го задължава да изпълни дълга си: Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем! Дядото не разбира, че внукът му не може да прозре повелите на рода, защото още е малък. С решението за ранната женитба на Рамадан старецът се опитва да изпълни своя дълг.

Когато открадват снаха му, изплашен Рамадан да не се нарани, той заповядва на съпругата си: Давай въже! Дядото не се притеснява толкова за внука си, колкото за продължаването на рода. Тази ценност е най-важна за него. Той я поставя дори пред отмъщението за кражбата на момичето: Да изчукам Руфатовите като въшки с чифтето.И ще го направя.Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфата!

Воден отново от желанието Рамадан да има дете, той казва: Хайде да те женим. Повторната женитба има за цел да остави наследник на Дервишовия род, въпреки че Рамадан не може да се влюби отново и няма да е щастлив с новата си жена.

Рамадан си има собствено мнение за продължението на рода. Но няма право на избор, задължен е да следва родовите повели и да се подчинява на законите, въпреки че така няма да може да изживее един пълноценен живот. В сватбената нощ героят се заиграва с първата си жена: ...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал. Но невинната детска игра прераства в истински чувства, в любов, която остава за цял живот: то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена. Героят е наранен, отнето му е най-скъпото, най-ценното в живота първата любов. Отсега нататък той трябва да се бори със самия себе си, за да реши дали да последва родовите повели, или да избере живота-мъчение. Той не може да преодолее загубата, търси начин да види своята любима и го намира: ...стъмнеше ли се качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.