НЕРАЗПЛЕТИМИЯТ ВЪЗЕЛ НА ДВЕ ЧОВЕШКИ СЪДБИ В РАЗКАЗА ДЕРВИШОВО СЕМЕ НА ХАЙТОВ

Със сборника си Диви разкази Николай Хайтов се откроява в съвременната българска литература като оригинален писател, пресъздал редица художествени образи, чиито прототипове населяват Родопския регион. В своя среда или извън нея героите му запазват родопската си автентичност, но тя е връзката между национално и общочовешко в хуманните стойности на любовта и омразата. И разказът Дервишово семе изразява художествените тенденции на сборника Диви разкази.

В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода в този разказ. Словото на заклинателя, на дервиша - на пазителя на рода, оживява със свещения глас на дедите в съзнанието на стария Асан Дервиш. И древният ритуал за продължение на наследствената родова верига привързва съдбата на последния кълн на Дервишовия род- внука Рамадан, към вечно живото дърво на традицията. В неговия корен е миналото на рода, а около него в кръг се въртят поколенията, подчинили раждането и смъртта, началото и края на земния си път на дълга и уважението към родовото право на традицията. Тя предопределя идването на човека на този свят. Животът му й принадлежи. Индивидът няма човешка стойност извън свещения кръговрат на родовия живот, който е приемствен като ценностна система и ритуал. Поколенията са привързани към родовото дърво на традицията с кръговратните течения на своя живот и човешко присъствие.

Думите на Хайтов: Моите герои са обикновено хора първични, свежи, девствени, смели и благородни се отнасят напълно до двамата главни герои - Рамадан и Силвина. Рамадан е човек с ярък характер, с голяма вътрешна сила, но авторът не го разкрива в романтична светлина, не го изобразява и без зли помисли като светец или ангел безгрешен.

В оригиналната, създаваща впечатление за автентичност, реч на разказвача драматичният конфликт сполучливо е назован възел. Тоя възел да ти кажа, много отдалеч се завърза. - така Рамадан започва своята интимно-лична изповед, чийто адресат, без да е поименно назован, става всеки читател. Това увеличава съпричастността му към станалото, въздейства при четенето на мисловната му дейност и допринася за емоционалното му приобщаване към съдбата на Рамадан и Силвина.

В разказа на Николай Хайтов Дервишово семе съдбата събира две деца, момче и момиче, които знаят защо са заедно, но все още са в детството си и природният закон за продължение на рода е неизпълним. Изборът на дядото наистина се оказва сполучлив. Те са щастливи един с друг. Детството им се насища с нещо ново и странно. Рамадан и Силвина продължават да си играят, но в същото време оставят за другите и особено за себе си илюзията, че живеят като мъж и жена. Какво друго, освен игра, е първата брачна нощ за тези деца? Наивен е опитът за измама, че момичето е станало жена. Родът все още не може да бъде продължен, защото законите на природата не са подвластни на законите на рода. Героят е разбрал, че: Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза -не е никакъв мъж!

Възвишен и чист е светът на влюбените. Светлината наоколо е и светлина в душата: ...старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше.