Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уважение към рода. Книгата на писателя Диви разкази, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните добродетели на родопчаните. Далеч от техническата градска цивилизация, те са съхранили нравствените ценности на българина Обичат и страдат, понасят с достойнство несправедливите удари на съдбата, преодоляват неимоверните изпитания за да станат по-силни и да се извисят като легендарните герои, да се превърнат в истински пълноценни личности.

В разказа Дервишово семе всеотдайната и чиста любов на Рамадан и Силвина е обречена заради неизбежния конфликт между човек и родов свят. Съдбата на Рамадан е трагична. От най-ранните юношески години му е отредено да изживее дълбока човешка драма, да се озове на кръстопът. Тайните на сърцето оживяват пред читателя чрез откровената изповед на героя: Тоя възел, дати кажа, много отдалеч се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща... Юношата живее без майчина ласкай бащина закрила, със стар бубайка и с баба. Изправен пред дълга да съхрани и продължи рода, той е принуден да се ожени, да поеме по съдбовен житейски път. В очакване да се свърже с избраното от стар бубайко" женище- натрапената му съпруга, Рамадан е очарован от прелестната Силвина, чиято красота напомня хубостта на девойката от българските народни песни. Сравнена е с пеперудка- символ на неповторимите нюанси в заобикалящия ни свят, а кожата й се откроява с неотразимата белота на млякото. Символният смисъл на името й (Силвина от латински означава гора) подсказва на читателя, че Силвина ще породи у Рамадан романтичните тайнствени и загадъчни чувства. Любовта неминуемо ще се роди и ще пламне с невероятна и разтърсваща сила, която ще обсеби героите и ще присъства трайно и завинаги в живота им. Нишката на любовта ще свърже съдбите им и ще ги преведе през мъчителния свят на изпитанията. Любов и изпитания - път, по който героите ще страдат, ще се измъчват, за да намерят истинското щастие и да се изградят като пълноценни личности.

Любовта започва като някаква детинска игра. Младоженецът Рамадан усеща как нейната магия преобразява къщата, в която живее със своята избраница. Сполучливо използваната от автора метафора на засмените греди, накичени от Силвина с разни цветове и билки... представя цялата къща като слънце. В този приказен рай Рамадан мечтае по-скоро да се върне и понякога се гневи на слънцето, спряло мързеливо по средата на небето. Истинското слънце за него е Силвина и нежен копнеж обгръща сърцето му, а душата му прелива от радост, защото е намерил своето щастие. Неговата любима е с вълшебни и неотразими коси -ту руси, ту червеникави, като че греят. За влюбеното сърце денят е безкраен, а слънцето - враг, нощта е очаквана и желана, уютен пристан. Героят си мечтае: Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите. Светлото чувство ще подкрепя Рамадан, ще му вдъхва сили, за да издържи на изпитанията, отредени му от съдбата. Любовта е живот, Силвина е радост и светлина.

След нейната загуба настъпва вечният мрак. Сърцето е ограбено завинаги, сякаш изтръгнато: отскубнаха ми го заедно с корена. Тази метафора изгражда представата за непоносимото душевно страдание.Силвина е продадена от братята си за два пръча на Руфат. Любовта е смазана и унижена. Героите са разделени от бита и традициите, но любовта им ги свързва завинаги. Макар и разделени от съдбата, душите им съхраняват