НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ДЕРВИШОВО СЕМЕ

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ИЗБОРА В КОНТЕКСТА НА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РАЗУМА И ЧУВСТВАТА

Основната дилема, пред която се изправя героят на Хайтовия разказ Дервишово семе - Рамадан, се оказва неразрешима. Много е трудно за момчето да се пребори с чувствата си към Силвина тогава, когато разумът го кара да се подчини на волята на по-възрастните представители на рода. Неслучайно по-късно - след четиридесет години на раздвоение и копнежи, мъжът характеризира вътрешното си състояние като кръстопътче. Той напълно осъзнава, че още в онези далечни дни на границата между детството и юношеството в него се е осъществила срещата между доброто и злото. Мисълта за евентуално отмъщение е породена от обстоятелствата. Любимото момиче, останало недокоснато след брака, е насила задомено отново от своите братя. Рамадан е с ограбена душа. В сърцето му се борят остарелите разбирания за родова принадлежност и новоизграждащите се нравствени ценности, подчинени преди всичко на сърдечния избор.

Дервишово семе кореспондира тематично и сюжетно с онези произведения в сборника Диви разкази на Николай Хайтов, които издават пристрастието на писателя към големия проблем за избора. Неслучайно творецът споделя: Новото се напряга да гътне старото, старото се мъчи да види сметката на новото и в тази непрестанна битка ние откриваме себе си във всичките си измерения. Може би заради това на съвременния читател изглежда странно питането за цвета на потурите преди сватбата на ненавършилото четиринадесет години момче с неговата връстничка. Използваният страдателен залог е повече от показателен за мястото на младото поколение в родовите представи за традиции и морал: Друго питане не ме попитаха. Годиха ме, жениха ме - това беше всичкото питане: Вапцани ли потури искам, или сури?

Раздвоени между мигновено родилата се любов и дълга към по-късно създадените семейства, Рамадан и Силвина са изправени пред най-големия избор: между верността към традицията и повика на сърцето, между привлекателната сила на невкусения плод и хората, с които вече са създали семейства, без да ги обичат. И макар на пръв поглед да изглежда, че за мъжа е по-лесно да направи своя избор, в действителност при обстоятелствата в родовото общество като затворено пространство изборът се оказва фикция, а не реалност. Може би заради това и инициативата за излизане от конфузната ситуация се подема от момичето - но с твърде трагични и за двамата последици: Докато се развивахме със Силвина и повивахме, докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се набивало, набивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.

Разказът на Николай Хайтов поставя и още един въпрос: за отмъщението, към което мислено, но не и с поведението си, върви Рамадан от мига на раздялата си със Силвина. Много е трудно да се определи категорично дали има нарушаване на брачната връзка тогава, когато в действителност отношенията между момчето и момичето не са насилвани, а се развиват съвсем нормално за възрастта им. Отнемането на любовта също може да се разглежда нееднозначно, защото и двамата остават верни на чувствата си (достатъчно показателни са детайлите, чрез които са характеризирани преживяванията им след новите бракове). Така зад външното, видимото, има нещо много по-силно - копнежът по недокоснатото момиче, което