Хайтовите Диви разкази въздействат и омагьосват читателя така, че той се пречиства чрез нравствения катарзис на героите, гневи се, страда и носи своята съпричастност към орисията на изповядващите се мъдри страдалци. Това единение с художествения свят на Николай-Хайтовите герои се дължи на равнопоставянето на читателя в диалога с разказвача. Най-често събитията се предават през погледа на свидетел или пряк участник Такова е общуването и в разказа Дервишово семе.

Повествованието има сказова форма, която дава възможност на писателя чрез изповедта на героя да въведе читателя в сюжетното действие на разказа. Отново всичко се преживява, но очевидец е не само авторът-разказвач, но и всеки читател или слушател, възприемащ разказаната и преживяна случка. Художественото време е неконкретизирано. То започва всеки път отново при среща с текста на Хайтовия разказ, който има отворен финал.

Експозицията на Дервишово семе представя различните гледни точки към водещите събития в разказа на Рамадан за действията на неговия дядо, старейшината на рода. Продължението на рода е висша ценност на патриархалната общност. За не-навършилия четиринайсет години Рамадан решението на дядото да задоми внука си е неочаквано. Той не е готов за женитба. Това личи от коментара му: и дядо спря очите си в мене да ме жени. Тази незрялост на осиротялото момче ще стане причина за трагичната му съдба. Любовта ще остане несбъдната, а драматичният сблъсък между родов дълг и човешко щастие-реалност.

Още първото изречение на разказа насочва към драмата в душата на героя: Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се забърза. Това е една дълбоко психологична борба със себе си. Конфликтът с трагичните обстоятелства в живота завързва възел в душата на Рамадан. Времето минава, но драматичният сблъсък между рода и човека остава неразрешим. Възелът на съдбата привързва Хайтовия герой към родовото дърво, филиз от който е и личната човешка драма на Рамадан. Женитбата по традиция се урежда от старите. Тя има зацел чрез брачната връзка да осигури продължението на рода и запазването на семейното имущество, което да се предаде в наследство. Правото на дядото след смъртта на бащата на Рамадан да се разпорежда със съдбата на внука е потвърдено от неизменния дълг за продължение на рода. Но това право се сблъсква с личното желание на индивида да живее по законите на сърцето, тъй като свободният любовен избор е универсална човешка ценност.

Изненадващо щастлив изход от този сблъсък се оказва влюбването на юношата в доведената му булка, която в първоначалните му представи е страшна: Мислех, че ми е докарал стар бубайко некое женище, а видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!

Това е завръзката в разказа за личната трагедия на Рамадан, който споделя: Докато се развивахме със Силвина и побивахме, докато сме се смели и играли, то, сърцето се набивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена. Героят изпитва нужда да се довери на събеседник. Използва диалога с характерното второлично (ти) обръщение: Как се случи тая работа, да ти кажа, никой не разбра. Метафорично крушението на любовта е разкрито чрез символния образ на разбитата гемия, показан чрез народния израз да я направи парам парчета.

Нереализираната брачна връзка между младите влюбени обаче е нарушение на родовия закон и от това се възползват алчните Силвинини братя, които я продават на съседа Руфат. Кражбата на невестата от дома на Рамадан е завръзка на действието в разказа, което от този