НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ДЕРВИШОВО СЕМЕ

ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ПРИМИРЕНИЕТО И СБЛЪСЪКА

Дервишово семе" е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели. Изповядана е драмата надве влюбени души, които са принудени да съобразят житейския си избор с дълга към рода. Основната идея на разказа-да бъдат проблематизирани родовите постулати, е реализирана най-вече чрез образа на главния герой - Рамадан. Единственият наследник на Дервишовия род е съдбовен носител на проблема за примирението с извечните родови ценности, довело до сблъсък на човека със собствената му съдба. Така, проблематизирайки изконните патриархални правила, разказът поражда у читателя размисъл за непреходните ценности в краткия човешки живот.

Главният герой е принуден от традициите на поколения, живели преди него, да се примири с родовия избор на житейския си път. Той е низ от смирено овладяване на противоречиви настроения и чувства. Любов, омраза и отмъщение бушуват едновременно в душата му. Най-голямата болка, с която трябва да се примири, е отнемането на Силвина от неговите обятия. Именно тук се явява проблемът за противоречието между разбирането на любовта в родовия свят и универсалните представи за човешки ценности. Предопределена от патриархалните порядки, любовта губи своята вълшебна сила. Като една от най-големите ценности в нашето битие, тя е своеобразна инициация, преход от един житейски модус в друг, по-висок и по-същностен. Именно безспорната й значимост за съзряването на човека я прави най-важната екзистенциална ситуация. Любовта е трагична за Силвина. Чувствата й имат материалната стойност на два пръча, за които е продадена от братята си на Руфат. В такъв контекст може да се твърди, че в родовия свят битува само и единствено профанираната любов. Нима би могло да бъде другояче, докато камшикът на родовите интереси бичува със своята тежест личната индивидуалност на всеки един, докато сватбата е чисто и просто една покупко-продажба, лишена от каквито и да било чувства и пориви! Детерминацията на любовното чувство по два различни начина-детски порив и материален интерес, е и първият сблъсък в разказа. Ето го и примирението на Рамадан и неговата съпруга Силвина.

Силата като физическа енергия също е причина за примирение от страна на по-слабите и безпомощните. Този проблем има два аспекта - за надмощието на мъжа над жената, което е и главната причина за дискриминацията в контекста на родовия свят, и за безсилието на още несъзрялото дете пред грубия и недодялан мъж, самозабравил се с физическите си възможности. Един от основните стожери на патриархалната концепция е първичната и дори необузданата сила. Респективно, като надарен природно с повече физическа мощ, мъжът е единственият господар в родовото пространство. Това твърдение безспорно отвежда към проблема за правата на жената, която бива постоянно потискана от своя всевластен покровител. Сблъсъкът между правата на двата пола е отразен най-ярко в разказа за страданието на Силвина, причинено от Руфат. Според митокултурата, очите са огледало на човешката душа. Те най-ясно разкриват чувствата и говорят много за човешката натура. Фактът, че очите на Силвина не се виждат, поражда размисъл за угнетената й душа. В същата смислова посока стремително води и определението прекършена. На семантично равнище то ни препраща към образа на крехките цветя, които умират, след като бъдат прекършени. В случая нежното цвете е олицетворение на Силвинината душа, а прекършването му може да се осмисли като знак за прекършената, воля, за нежеланието за по-нататъшно съпротивление, защото това