НИКОЛАЙ ХАЙТОВ ДЕРВИШОВО СЕМЕ

ЧОВЕКЪТ И РОДЪТ

Разказът поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формиране етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвърждаването наличността пораждат драмата в творбата.

Началото на разказа е непринудено, но директно е навлизането в сложността на проблемите: Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза! Постепенно, чрез разказ в първо лице единствено число, читателят опознава неписаните родови закони и вписването на човека в тях. Продължаването на рода е най-голямото призвание на индивида. Старейшината (дядото на Рамадан) е загрижен да не пресъхне неговия родов корен. Героят разказвач живее със стар бубайка и с баба. Останал е като единствен представител на Асан-Дервишовия род. В неговата малка затворена общност ежедневието, битът са поделени между мъжа и жената. Нуждата от стопанка на къщата (на баба дясната ръка се вдърви) е втората причина старейшината да вземе решение - ненавършилият четиринадесет години Рамадан да бъде оженен. За такова важно и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Рамадан е лишен от правото на лична позиция, от правото да изповяда чувствата си. Неговата съдба и бъдеще са в ръцете на старейшината. Ушити са му вапцани потури, с капаци и гайтани. Той вече е включен в обществото, но светът на неговата индивидуалност е нарушен. Дуалите бият, казаните с месото врат, а пък аз още не зная коя ще ми дойде за невеста. Едва вечерта Рамадан разбира коя е избраницата за негова съпруга. Притеснението да не наруши родовите - традиции е заменено с възторг, изненада, възхищение: мислех, че ми е докарал стар бубайко някое женище, а видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!

Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност - играта. Младоженците-деца играят на пумпал. В тази тяхна игра постепенно съзрява любовта им: Докато се развивахме със Силвина и побивахме, докато сме се смяли и играли, то, сърцето, се навивало, набивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с /горена.

На родовата традиция се противопоставят естествените биологични закони. Искреността и невинността на съпрузите-деца не продължават рода. Поясът, с който играят на пумпал, е сам по себе си ритуален елемент, материално изражение на обредно обричане. Любовта няма физически израз, в който се крие тайнството на брака. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване, което е много красиво. Тяхната любов е светла, съгряваща.Силвина, с красотата си, със своята пъргавост и младост, променя дома, променя дните на Рамадан: ...старата ни къща бе огряла като слънце, засмели се бяха гредите й, ... а пък джамчето на одаята пламнеше, бършеше по три пъти на ден. Физическата й красота превръща живота му в мъчително очакване на среща с нея. В нощта се ражда просветлението и биологичното съзряване. Тези мигове на общуване б миналото на разказвача са съгрети от светла обич и преклонение пред хубостта. Те докосват най-нежната и ранима част в човешката душа.

Братята обаче вземат насила Силвина от дома на Рамадан, защото могат още веднъж да я продадат (разбрали, че си е още мома). Отнемането на невестата е кръвна обида, която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговият дядо има друго мнение - внукът трябва да продължи Дервишовия род. В търсенето на кръвно отмъщение