Завод от Никола Вапцаров

Стихотворението Завод на Никола Вапцаров влиза в състава на на цикъла стихотворения Песен за човека от стихосбирката Моторни песни. Стихотворението Завод, за разлика от Пролет в завода и Ще строим завод, представя тъжната страна на образа на завода като подтиснат живот, живот в отчуждение, сивота и безперспективност, тоест тежкото работническо съществуване.

Смислово това стихотворение може да бъде разделено на пет части.

Първата част се заключва между началото на стихотворението и строфата :

не бих могъл спокойно

с пълна гръд

Тази част е въвеждаща въвежда образа на завода , като описва обстановката и условията за живот около завода и вътре в него. Ключова роля играе първото изречение, състоящо се само от една дума Завод. Следващите изречения в първия стих също са много кратки, накъсани и натъртващи като смисъл :

Над него облаци от дим,

народът прост,

живота тежък, скучен.

Живот без маска и грим

Озъбено свирепо куче.

Прави впечатление, че живота вместо с пълен член ът е членуван с кратък, което внушава на читателя безсмислието на този живот, неговата сивота и безсмисленост.

Представя се заводът като звяр, чудовище, с което :

Трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите на

туй настръхнало вбесено псе

парченце хляб.

Много важен е често присъстващият в поезията на Вапцаров образ на хляба, който за бедния работник е единствената цел да осигури хляб, храна за семейството си.

В конструкцията на цялото стихотворение шест стиха започват със съюза и. Този подход е въздействащ върху съзнанието на читателя, като създава впечатление за едно непрекъснато, безкрайно изреждане, навързване и в същото време, всяко и въвежда някаква нова информация, факти, логически произлизащи от предходното и.

В това стихотворение силно са застъпени образите на небето и светлината като опоненти. Контраобрази на завода и живота без маска и грим. За небето се загатва