Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее (Втората световна война), го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор. Вапцаров отстоява докрай принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си. Тази негова позиция определя трудностите и препятствията в по-нататъшния му живот.

Екзистенциалният избор на Вапцаров неминуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност. Вапцаров превръща прозата на живота в поезия. Поет-мечтател, той успява да прозре бъдещето на човечеството - бъдеще на висок технически и технологически прогрес, на един живот желан и нужен". Вапцаров вярва в тази идея, в правотата на своя избор и го отстоява до степен на саможертва. Чрез своята поезия той предава тази вяра и стремежа към светлото бъдеще и на своя лирически герой, който е сложен и амбивалентен. В стиховете си поетът внушава, че идеалът е постижим. Възкръсването на човешкото у човека е реална възможност за прогрес и осъществяване на мечтата животът да стане по-хубав от песен". Именно тази духовна трансформация на човека, с неговата сложна природа, е разкрита най-цялостно в поемата Песен за човека.

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема Човекът във новото време. Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство. Творбата е изградена на принципа на контраста, изразен с различните гледни точки на дамата и на лирическия повествовател. Чрез кратко и еднопосочно изложение дамата разкрива своята неприязън и отвращение от човека:

-Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека. Не струва той вашта защита.

В контраст с темата за братоубийството е широко разгърнатият разказ за отцеубийството. Вторият тематичен акцент, който води до развой на сюжетното действие на творбата, е разказ за промяната на човека. Героят на драмата, въвеждаща темата за отцеубийството, извършва непростимо престъпление заради пари. Но е заловен и осъден на смърт, защото злото не остава ненаказано.

На пръв поглед тезата за нищожността на човека, незаслужаващ защита, е доказана. Но близостта с хора, запазили ценностната си система,води до коренна промяна на човешката същност на героя:

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Осъзнаването на греха-отцеубийството, е сложен процес във вътрешния свят на лирическия герой. Мотивът за престъплението е социален:

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

Това сложно прозрение води отцеубиеца до дълбоко прозрение. То носи обновление на вътрешния му човешки свят. Погледът към света вече е друг, разбирането за човека и човешкото - променено. Екзистенциалният избор е от позициите на хуманността:

Ех, лошо,