Никола Йонков Вапцаров

(1909 1942г.)

1. Поетът работник:

Никола Вапцаров е роден на 24 Ноември 1909г. в град Банско. Майката, Елена Везьова, е протестантка, завършила Американския колеж в Самоков. Бащата, Йонко Вапцаров, е тясно свързан с македонската революционна организация Харамия. Близък приятел е на княз Фердинанд и сина му Борис.

Първоначално Вапцаров учи в Банско, а гимназия завършва в Разлог. Получава висока обща култура, защото чете свободно на руски (любим поет Владимир Маяковски). Силно впечатление на юношата правят посещенията на дома им от известни личности като немския кайзер Вилхелм, княз Фердинанд и поетесата елисавета Багряна.

През 1926г. Вапцаров постъпва в Морското машинно училище във Варна, където прекарва шест години. При завършването си пътува като стажант механик на кораба Бургас до Цариград, Александрия, Хайфа и Фамагуста. В училището Вапцаров се запознава и приема за свое кредо идеите на социализма.

Последователно поетът работи в книжната фабрика в село Кочериново, като огняр на парен локомотив и в софийския екарисаж.

През 1940г. излиза единствената стихосбирка на Вапцаров Моторни песни, която не е посрещната много радушно.

През есента на 1941г. Вапцаров става член на Централната военна комисия към ЦК на БКП като отговорник по подривната дейност.

На 04 Март 1942г. Вапцаров е арестуван и четири месеца жестоко изтезаван в Дирекция на полицията. На 23 Юли 1942г. поетът е осъден на смърт и вечерта е разстрлян заедно с шестима свои другари.

2. Особености на Вапцаровата поези :

Вапцаровата поезия се вписва в сюжета за социалните борби и за мечтите и утопиите по един справедлив свят. Този сюжет бележи своя връх през 20^те години чрез поезията на Смирненски, Гео Милев и другите пролетарски поети. Вапцаров също е пролетарски поет и затова запазва основните теми и идеи на тази поезия, но с някои много съществени изменения.

Нов момент при Вапцаров е индивидуализарането на човешката съдба. Докато при Смирненски субектът е тълпата и дори индивидуалните герои (работникъ, юношата) са обобщени и типизирани, то Вапцаровият герой е земен и конкретен, силно индивидуализиран човек.

По принцип образите в пролетарската поезия са условни и художествено обощени, затова при Смирненски в тях изпъква символното и романтичното. При Вапцаров героят е делничен, вплетен в конкретни житейски случки.

Ако за Гео Милев героят е Хиляди/Маса/НАРОД!, при Вапцаров всеки от героите се опитва да осмисли собствената си съдба, дори когато тя се слива с тази на класата.

Представата за революция при Вапцаров е преосмислена и опредметена. На мястото на грандиозния апокалипсис идва ежедневната борба духовните, нравствените и дори чисто физическите усилия за постигането на желаната утопия.

Мотивът за свещения гняв на работника също се трансформира. При Вапцаров той е индивидуализиран и е прерастнал в злоба, омраза и закана.