Коментар на проблема за пресътворяването на несправедливия социален свят в стихотворението ний на Хр. Смирненски

Както повечето от стихотворенията, съставящи стихосбирката на Хр. Смирненски Да бъде ден! (1922), Ний гради поетическите си послания чрез различни митологични версии за възникването и за устройването на света от най-архаичните до сравнително по-нови, каквато е библейската. Употребата им е натоварена с поне две съществени функции. Митът не означава той произвежда пораждането едновременно на Вселената и на човешката общност и ги обяснява посредством произхода им. Митът в най-древните си варианти освен това представя космогонията като неизбежна реализация на някакви сили като нещо, което не може да не стане. Понеже се стреми да внуши непоколебима увереност в победата на бунта на потиснатите социални класи срещу несправедливия обществен ред, във възможността да се пресъздаде наново целият свят, но вече като съвършен, Ний използва познати от световните митологии сюжетни и образни модели. Освен това за пококлението поети от 20-те години на 20 век, към което принадлежи Смирненски, е характерно недоверието към разума, дискредитиран от войните в началото на 20 век, оттам и към разционалните обяснения и истини. В резултат на това те обръщат погледа си към силата на емоционално-психичното начало у човека, способна да пресътвори действителността.

Лирическото ний от наслова на коментирания текст се самоопределя като деца на майката земя. Това отпраща към детството на човечестворо, към мечтата за възстановяване на незнанието (на доброто и злото), на райското безгрижие, чийто белег е безвремието, вечният живот. И действително стихотворението рядко оперира с времето, не разказва някаква история, чрез чийто сюжет да се обясни как и защо децата са станали жертва на социална дисхармония, изобразена в произведението. По този начин диспропорциите в света се внушават катоизначални. Децата на майката земя сякаш