Ниагара през очите на Алеко Константинов

Любомир Георгиев Антонов VIIб

ОУ "Васил Левски" град Правец

Да видят божето творение Ниагарският водопад,мечтаят хиляди хора по света.Това е и детската мечта на Алеко Константинов.

Той е изключително щастлив,че може да се наслади на красотата и могъществото на водната стихия.

Обхванат от не наситената жажда да наблюдава природата, писателят иска да направи съпричастен и читателя на тази необикновена красота.Алеко с цялото си сърце пожелава на всички да изпитат блаженството, което той е усетил.

В един кратък миг от живота писателят изпитва неописуемо щастие.Радостното вълнение и нетърпението, с които очаква да види природното чудо, са изразени с кратки изречения и възклицания.

Нарисуваната картина се запомня за цял живот.

Алеко провокира читателското въображение и рисува водопада с такова майсторство, че читателя успява да го види, без да е бил там.

Трудно може да се каже кое въздейства по-силно -фотографските снимки или писменото което прави пътеписецът.

Зрителната картина е изключителна красива, но също така страшна и величествена. Зад каменната ограда Буйно, къдрави снопове разпенена вода. Цветовете се менят от бяло през светлозелено до тъмнозелено. Воден прах изпълва въздуха. Целият водопад е една чудесна феерия от багри.

Това, което фотографиите не могат да покажат го показна звуковата картина, създадена от писателя. Силата на водната стихия е разкрита чрез градация на глаголите: Нещо ври, кипи, беснува се, гърми. Сравнението но водопада с ад долу-ад! говори за безпощността и слабостта на човека, изправен пред мощта на природата.

Неподправената красота на водопада излъчва хармония. Тя завладява всички и те Вцепенени изпитват Безгранично благоговение. Омаяни и запленени, облагородени от вълшебната гледка, хората изпитват желанието да се слеят с природата, дори и за миг.

Писателят внушава мисълта, че фантастичната красота на природата играе чудотворна роля: откъсва човека от реалното, земното и го слива с вечността.

За това е обяснена тъгата на Алеко при раздялата с природния феномен Ниагара. Едва доловимата надежда за нова среща кара читателя да вярва, че самият той някога ще се наслади на великолепната картина.