Емилиян Станев е написал повестта "Крадецът на праскови" през 1948г.

Това е време на война и е оказало особенно влияние върху сюжета на разказа.

Авторът пише повестта по собствените си спомени като добавя герой, който наистина е виждал.

За да разберем повестта "Крадецът на праскови" ние трябва внимателно да се вгледаме в ситуацията, която се разкрива в нея.

Главният проблем е любовта между женената Елисавета и сръбския пленник Иво Обретенович.

Времето и обстоятелствата поставят пречки пред любовта им и я правят невъзможна.

Факторите които обуславят това са няколко.

Първият е личният избор и законите на патриархалното общество.

За него изневярата е тежко престъпление.

Елисавета е жена на средна възраст, идваща от видно, но обедняло семейство и търсейки продължение на това което е била, тя се жени за полковника.

Заслепена от обещанията за охолен и сигурен живот, тя не се жени по любов, а за да запази общественото си положение.

След това тя се влюбва истински и намразва мъжа си, защото разбира, че е била подведена от офицерския му чин.

След първите си срещи с пленника, Лиза започва да се променя,тя се раздвоява между "една примирена, угнетена жена чакаща старостта"

и "едно вярващо, любящо и ликуващо същество, което желаеше да живее свободно и щастливо"

Друга пречка пред тяхната невъзможна любов е омразата около тях.

Омраза, породена от световния конфликт-войната.

Защото войната не засяга само политици и войници, а и простите хора, обикновените граждани.

Войната изкривява същността, чувствата и виждането на хората.

Последната, но най-сериозна пречка пред любовта на Елисавета и Иво е ординарецът-човекът който убива Иво.

Воден от заповедта на полковника, той стреля по всичко което се движи в лозето.

Но ординарецът не го прави само защото му е заповядано.

Прави го, защото вижда зараждащата се връзка между Иво и Елисавета и като носкоро овдовял, той може би изпитва чувства към нея.

Подтикнат едновременно от дълга и ревността си той натиска спусъка.

След тези събития и пречки между невъзможната любов между Иво и Лиза се стига до извода, че срещу човешката нужда от любов, щастие и свобода стоят отговорността към семеиството и обществото.

Въпреки че Иво умира, любовта на Елисавета остава.

Тя дори се опитва да го последва и може би е успяла.

Тяхната невъзможна любов ще е вечна.