Цветан Давивов Толев V^б 26

Невъзможна любов

(Емилиян Станев Крадецът на праскови)

ЛИС

Повестта Крадецът на праскови на Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за заобикалящия ги свят.

В повестта се описва обърнатият свят на Елисавета. Тя се чувства жена само когато е в прегръдките на Иво. А към мъжа си не изпитва никакви чувства.

Елисавета отдава на Иво Обретенович не само тялото, но и душата си, а и живота си. Тя мисли за него всеки ден. Няма търпение да дойде момента, в който те ще бъдат заедно. И накрая се самоубива, за да бъде с него и в смъртта.

Лиза за пръв път е щастлива. Тя чак сега разбира какво е любовта. Елисавета е описана чрез много епитети: ослепителни бели коси, красива коса, златиста и буйна. Но тя е нещастна в своя семеен живот. Лиза е жена, преминала първата си младост, бивша учителка. Постепенно тя губи способността си да се наслаждава на нещата, които я заобикалят.

Михаел е полковник, комендант на града.Той е полуинвалид белязан от войната, надменен и гръб,избухлив и подозрителен. Полковникът е разочерован, че не е на фронта, а стои в града и няма как да участва във войната.

Иво Обретенович е сърбски военнопленник. Той е сърбин враг на полковника и неговото обкръжение. Но също така е и мъж подвластен на емоции, воден от определени подбуди.

Всевиждащият писател заменя учителя очевидец, за да надникне в душевните лабиринти на своята героиня. След първите дни с Иво, Лиза променя походката си. Тя изглежда подмладена и щастлива. Тази промяна забелязва първо слугинята. Тя разчита нейната весела походка изпълнена с жизненост.

Лиза се опитва да скрие своето щастие от съпруга си. Защото ако той забележи промяната ще разбере за тях. Но Михаил вижда, че тя изглежда подмладена, но не обръща огромно внимание.

Петте дни, през които Иво не се появява, Лиза прави равносметка върху чувствата си. Връща се назад и си спомня миговете с него или със съпруга си. Чуди се дали ли струва да избяга с Иво. Тези дни подлагат на изпитание нейните чувства, с което тя се справя.

Лиза и Иво нямат време да развият връзката си до край. Не могат да стигнат до нейния апогей, защото той представлява сватбата. А те не могат да го направят поради причината, че той е сърбин, а тя омъжена.

Кулминацията на повестта е самоубийството на Елисавета. Нейният изтрел е нечут. Всички я знаят само като жената на полковника и това е. Никой не разбира защо се е самоубила. Имала е всичко пари, рокли. Никой не знае за нейния любовен живот, за Иво.

Всичко се развива през лятото и началото на есента. Тогава жегата и сушата властват. Времето се променя постоянно. То не е в унисон с разказа. Единственото постоянно нещо в природата е вятърът. Той присъства във всеки момент от разказа.

Жестоко и неумолимо е времето в повестта Крадецът на праскови. В него такава възвишена и свята любов, каквато изпитват Елисавета и Иво, няма бъдеще,защото по време на война никой не може да намери лично щастие.