Елин Пелин

Невеста Нена

Рано една есенна утрин из село се разнесе пронизителен женски писък. Из улиците

тичаше като замаяна Нена, невестата на Кольо Загорчето, боса, гологлава, с

разскубана коса. Лицето и ръцете й бяха оцапани с кръв, която извираше някъде

от главата, течеше на широки браздулици по бледния образ и капеше по кирливата

пазуха. Нена тичаше, ревеше с всичка сила, с глас, задавен от сълзи, грозен, и

викаше към всеки срещнат:

- Хорааа, пребиха ме. Моя мъж ме преби. Здравето ми взема, господ душата му да

вземе!

Хората се отбиваха плахо от пътя, гледаха я учудено и я окайваха.

Нена мина край черквата, прекръсти се, без да спира, прецапа с босите си крака

воденичната вада и ревешката спря пред училището.

Беше много рано. Нямаше никой наоколо. Нена зарида сред буренясалия двор,

помисли нещо и бутна вратата.

- Учителю, прошение да ми напишеш. Кольо, мъж ми, ме утрепа.

Училището бе пусто и рева й прозвуча още по-страшно в празния коридор.

Нена се върна и се обърна с безпомощния си плач към биволицата, която се чешеше

на ъгъла.

- Олеле, боже, какво да правя!

Биволицата протегна влажната си муцуна към Нена, погледа я зачудено с големите

си очи и продължи да се чеше. Две подранили дечица, облечени в изтъркани

дрешки, с торби през рамо, мълчеливо ядяха хляб, клекнали до училищната стена.

Като видяха разкървавената жена, те скокнаха уплашени.

Нена почна да трие кървавото си лице с широките ръкави на ризата и да нарежда

още по-високо:

- Моя мъж ми здравето взема, господ душата му да вземе!

Децата погледаха, постояха и бързо избягаха зад училището.

Нена се повайка насам-натам и наду гайдата към къщата на помощника.

Той дялкаше нещо на дръвника и като видя Нена та кава, остави работата си и я

срещна чак на портата.