Алеко Константинов

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

При онази мамоновска епидемия за съставяние на всевъзможни акционерни

дружества, която беше се разбушувала из нашата столица и грозеше да обхване

всичките слоеве на обществото, при онази гешефтарска страст за купувание и

спекулирание с разни акции, която беше заразила и млади, и стари и бе обърнала

жадните погледи на всички към банките и банкерските кантори - трябваше да се

намери някой да се провикне: "Ей, българино, стой бе, къде си се лутнал, не о

хлебе единном жив будет человек..." - и като ги отбие поне временно от пътя за

Златния телец, да охлади що-годе страстта, която бе погълнала мислите и

желанията на мнозинството. Българският народ проживява сега един интересен

психологически момент, предизвикан от безсъвестното и крайно обидното за

националната ни чест поведение, което държа средноевропейската преса по повод

станалите напоследък у нас събития. Кръвните обиди, нанесени на народа ни,

удариха истински патриотическата му струна и го накараха да се стресне и да

почне да се сплотява, вън от партийните интереси, на обща национална почва,

като за отпор, за противовес на външното влияние, на външната експлоатация. Ето

с какво се обяснява внезапно изникналата епидемия за сдружавание.

Но нека не се лъжем, че националното чувство у нас е кой знай колко укрепнало.

Гъркът обича своята Гърция, защото всяка педя в неговото отечество мо напомня

за славни исторически събития, на които свидетели са и до днес съществующи

паметници на висока култура. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото

всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася

средства за съществувание. Ний - защо да си правим илюзия - не можем да се

похвалим нито като гърците със славна история, нямаме и паметници, които да

дават храна на националната ни гордост: защото, да заграбиш една изящно изваяна

колона от някой гръцки храм, да я дотътриш до Търново, да я забучиш с главата

надолу и при това накриво, да заровиш хубавите орнаменти, да издращиш надписите

и вместо тях с букви, подобни на йероглифи, да напишеш: "цар всем българом и

гръком", едва ли с такъв подвиг ще докажеш високата си културност. Но ако

нямаме славна история като гръцката, ний имаме чудна природа като швейцарската.

Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната