Несъвършенството на света и съвършенството на идеала в трагедията Хамлет на Шекспир

За основа на трагедията Хамлет Шекспир използва вече разработен сюжет легенда на скандинавския учен Саксо Граматик.този факт показва ,че при създаването на произведението вниманието на драматурга е било привлечено не от самия сюжет,а от човешките взаимоотношения,които той поддържа.В трагедията Уилям Шекспир противопоставя средновековния тип мислене на ренесансовия хуманизъм.

Олицетворение на Средновековието е дворецът Елсинор.Там царува порокът.Хармонията в обществото е нарушена ,а кралкия двор е гнездо на сплетни и интриги.Контрастно на тази картина е разкрит образът на Хамлет,който въплъщава съвършенствотона идеала,хуманистичния начин на мислене,бъдещето.Основният конфликт се корени в това,че за лечност като принца Дания е затвор.Несъвършенството на елсинорския свят подтиска хуманистичното начало у героя,смазва висотата на възгледите му.

Още в първо действие Хамлет констатира,че някой може да ти се усмихва-/усмихва ,да и пак да е злодей:/поне във Дания такива има!Думите му са пропити от разочарование и гням.Неговия дом,мястото където се е родил , е затънал в интриги.във Витенберг освен ,че получава солидно образование ,той разбира новите идеи за ролята на човека в света.Дългото му отсъствие от феодална Дания го е превърнало в модерен човек,с големи амбиции относно своето бъдеще и това на страната си.Поради тази причина героят намира кралския двор за най-несъвършеното място на света,което подтиска духа и смазва човешката психика.

Непосредствено след завръщането си от витенберг Хамлет научава за прибързаната женитба на майка си Гертруда.Той не може да приеме нейната изневяра.Своите чувства героят излива в монолог ,в който сравнява обичания си баща с новия крал и заключението е ,че настоящия държавник е недостоен:...брата на баща ми,но приличен на баща ми ,както аз на Херкулеса.

След срещата му с бащиния призрак той е морално разкъсван между двата си дълга-този към Дания и дълга да отмъсти за бащината чест.Успоредно с това в душата на героя се поражда колебание ,което парализира активноста му и го кара да потъне б дълбок размисъл.Възпитанието което е получил ,не позволява ня принца да деяства сляпо .Хуманната душа на героя му шепне ,че в случая е нужен размисъл ,който да го доведе до верния път за действие.За неопорочената съвест на Хамлет би било пагубно ,ако той накаже друг ,а не истинския узурпатор на престола.Ето за това по пътя от колебането до убедеността принцът режисира театралната постановка ,дори предприема мнима лудост.Чрез симулация той спечелва време и спокойствие ,за да успее да подготви достатъчно тежко отмъцение за Клавдий,което да не опетни честта му на принц.Така Хамлет би успял да застане