ТЕМА 12

НЕСЪВЪРШЕНА КОНКУРЕНЦИЯ. МОНОПОЛИСТИЧНА КОНКУРЕНЦИЯ И ОЛИГОПОЛ

Несъвършената конкуренция предполага формиране на пазарни структури с ограничен брой пазарни участници, които имат голям относителен дял в реализираната продукция и затова могат да оказват въздействие при формиране на пазарните цени. Несъвършените пазарни структури могат да се проявяват в различни модификации. Краен вариант на несъвършено пазарно стопанство е образуването на монопол. Това е в противоположност на другия краен вариант на пазарна структура съвършена конкуренция. Наред с тези два крайни идеални варианта на пазарни структури се формират и междинни пазарни структури, които са по-реалистични, реално функциониращи. Това са монополистичната конкуренция и олигопола.

Монополистичната конкуренция се формира на пазар, на който има относително голям брой пазарни участници със свободен достъп до пазара. Това са пазарни субекти, които са производители на диференциран продукт. От тук се извеждат и специфичните характеристики на монополистичната конкуренция. От една страна част от тях се доближават до природата на съвършената конкуренция голям брой участници на пазара и свободен достъп, тоест свободно навлизане и свободно напускане на съответния пазар. Диференцирания характер на продуктите на тези пазари обаче ги доближава и до характеристиките на несъвършената конкуренция. Това е така, защото диференцираните производители създават определени продукти от дадена марка и затова са единствени производители на съответния продукт. Това им позволява да имитират поведение близко до монопола. По тези причини монополистичният пазар е своеобразно съчетание на характеристиките както на съвършената, така и на несъвършената конкуренция, но преобладаващо значение имат характеристиките на несъвършената конкуренция.

Диференцираните продукти са от един и същи кръг на полезност и затова те са близки заместители. Поради тази причина на монополистичния пазар са характерни не ценовите форми на конкуренция. Диференцираните производители се конкурират по отношение на външния вид или дизайна, предлагане на съпътстващи услуги и други подобни. Тъй като на диференцирания пазар всеки диференциран производител е единствен производител на даден продукт от определена марка то са възможни и елементи на ценова конкуренция, но те са твърде ограничени. Причината е в това, че диференцираните продукти са заместващи и ако потреблението на един от тях стане неизгодно за съответните купувачи, то те се насочват към търсене на заместващ продукт. Затова на диференцираните пазари се формира не ценова конкуренция и процес на взаимно съобразяване, съблюдаване на поведението на отделните пазарни участници. Това е така, защото всяка форма на ценова конкуренция може да доведе до отклоняване на потока на купувачи към други продавачи на диференцирани продукти. Ако всеки продавач при тези условия се стреми да запази потока на купувачи той се съобразява с поведението на останалите продавачи на диференцирания пазар. На тази основа всеки от тях се стреми да максимизира ефекта от дейността си и да постигне състояние на равновесие. Поведението на участниците на диференцирания пазар може да се