ТЕМА 11

НЕСЪВЪРШЕНА КОНКУРЕНЦИЯ. МОНОПОЛ

Несъвършената конкуренция или несъвършените пазарни структури се формират при определен брой пазарни участници. Тъй като те владеят голям относителен дял от пазара могат да въздействат върху пазарните сили и върху формирането на цената, то по принцип на несъвършените пазари може да се постига и установява икономическа власт. Най-силно изразена тази тенденция е при формирането на чист или естествен монопол. В този случай на пазара господства един единствен продавач. На този пазар се реализира еднородна продукция, достъпът е труден, а в определени условия невъзможен.

Причините са икономически, когато в дадена сфера на производство е необходимо достигане на големи мащаби. Минимизиран ефективен мащаб се постига при големи обеми, които могат да се осигурят само от крупни фирми.

Втората причина е свързана с предоставяне на изключителни права на дадена фирма да организира стопанската дейност в определена сфера. Тези права се предоставят от държавата.

В първия случай на монополния пазар се формират високи икономически бариери за навлизане на пазара, а във втория случай се формират юридически бариери за навлизане на пазара.

Формирането на монополна пазарна структура, е идеален вариант на несъвършена конкуренция, затова практически монополните структури се срещат рядко, но извеждането на размерите и механизмите на функциониране на монополния пазар са в основата при определяне на основните принципи за поведение на несъвършените конкуренти. Това поведение може да се изследва чрез двата основни модела. Моделът общи приходи общи разходи и моделът пределни приходи пределни разходи.

Когато използваме моделът общи приходи общи разходи установяваме, че основната цел на монопола е максимизирането на печалбата и това се установява по познатата методика печалбата е равна на общите приходи минус общите разходи ( Prf = TR TC ). Следователно при този модел се използват кривата на общи приходи и кривата на общи разходи. Специфичното в случая е в поведението на кривата на общия приход, която при несъвършена конкуренция е с положителен и отрицателен наклон, докато при съвършена конкуренция е само с положителен наклон. Кривата на общите разходи има традиционното си поведение, което не зависи от типа на конкуренция.