Несъстоятелност и ликвидация

Когато фирмите получат сериозни затруднения в дейността си започва да се говори за несъстоятелност, фалит, банкрет. От нормативно-правна гл.т. обаче, подходящи са понятията /за България/ несъстоятелност и ликвидация. Несъстоятелността е съдебна процедура, която има за цел справедливото удовлетворяване на кредиторите на обявената в несъстоятелност фирма и разкриване на възможности за евентуално оздравяване на предприятието, т.е. несъстоятелността има чисто финансови мотиви. Тя не предвижда нито прекратяване на дейността на предприятието, нито ликвидацията му, а само удовлетворяване на кредиторите. Производство по несъстоятелност се открива чрез съдебна процедура или чрез писмена молба от самия длъжник, или чрез писмена молба от кредиторите или по служебен ред от съда. Когато търговецът престане да плаща задълженията си той е длъжен в 15-дневен срок да подаде искова молба до съда за откриване на процедура по несъстоятелност. Кредиторите, всеки по отделно или заедно, също могат да подадат искова молба до съда за откриване на процедура по несъстоятелност на дебитора, но трябва да приложат доказателства за спиране на плащанията, а могат да приложат и план за оздравяване на фирмата, за разсрочване на плащанията, за опрощаване на задължения, осребряване на имуществото, реорганизация на фирмата и др. Съдът открива процедура по несъстоятелност на основата на протести от потърпевши кредитори пред наториус, за които той изпраща сведения в съда. Съдът може да отхвърли исковите молби за процедури по несъстоятелност, ако установи, че затрудненията на длъжника са временни или че разполага с имущество, което е достатъчно, за да се удовлетворят претенциите на кредиторите без при това да бъдат засегнати интересните им. При откриване на процедура по несъстоятелност длъжникът продължава дейността си под надзора на синдик и може да сключва сделки само с негово съгласие. Ако съдът прецени, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите може да го лиши от правото да управлява предприятието и да предостави това право изцяло на синдика. Имотите на длъжника също се предава на синдика. Те не се отнемат, но от този момент имат едно единствено предназначение да удовлетворят исканията на кредиторите. Никакви сделки не могат да се сключват с тях. Спират съдебните дела срещу длъжника, престават да текат всички срокове на вземания на длъжника и стават незабавно изискуеми. Прекъсва се начисляването на лихви върху задължения, дължими на кредиторите. При опасност от разпиляване, укрепване и унищожаване и т.н. на имущество съдът може да разпореди запечатване на сгради, оборудване и т.н. Не се запечатват жилищини помещения и тези, които са нужни, за да може длъжникът да продължи дейността си, а също и тези, които служат за съхранение на бързо развалящи се суровини, продукти и т.н. Запечатването става от съдия-изпълнител по разпореждане на съда, след което синдикът заедно със съдия-изпълнител трябва да опишат имуществото като един екземпляр от описа се изпраща в съда. От момента на съставяне на описа синдикът отговаря за опазването на имуществото, ако то не е предадено на длъжника или на друго лице за отговорно пазене. Правомощията на синдика могат да се изпълняват и от няколко лица, но те трябва да вземат решения единодушно и отговорността им е солидарна. Синдикът е длъжен да води книги и регистри за заведените дела и управлението на имотите, да събира вземанията на длъжника, да ги внася в банките, а средства от сметки на предприятието може да тегли само след решение на съда. Той прави опис и на всички кредитори на длъжника и също го изпраща в съда, всеки месец прави отчет пред съда за управлението на имуществото и за направените вноски в банките. Ако не изпълнява както се изисква задълженията си подлежи на глоба и съдът определя възнагражденията му. Съдът определя дата за събрание на кредиторите, което е законно, ако присъстват поне двама кредитори. Това първо събрание изслушва отчет от синдика, назначен от съда, избира синдик и го предлага на съда за назначаване, избира и комитет на кредиторите. Събранието на кредиторите взема решение и изготвя писмено искане за вземанията си от длъжника, които трябва да бъдат удовлетворени. С процедурата по несъстоятелност се предвижда възможност и за оздравяване на предприятието. Предложение за това правят длъжникът, синдикът, неограничено отговорен сътрудник, акционерите на предприятието - ако са поне 1/3 от акционерния капитал, кредиторите ако са поне 1/3 от записаните вземания, работниците и служителите 20/100 имат право на такава инициатива. При по-нататъшно изпълнение на процедура по несъстоятелност отделни части от имуществото или цялото се осребряват в размер, който е нужен за изплащане на вземанията на кредиторите. Когато се наберат достатъчно средства се осъществява разпределение по ред, който е предвиден от закона. Ако вземанията се издължат поцедурата по несъстоятелност се прекратява, а с това и правомощията на синдика. Процедурата по несъстоятелност се прекратява и ако се изчерпи масата на несъстоятелност, ако се сключи извън съдебно споразумение с договор между длъжника и неговите кредитори. Прекратено производство по несъстоятелност може да се възобнови, ако се открие укрито имущество или се наберат суми за оспорени вземания. При определени обстоятелства длъжникът може да бъде реабелитиран. Това става когато кредиторът бъде удовлетворен. Не се реабелитира длъжник, който е осъден за довеждане на предприятието до несъстоятелност в резултат на измамни, престъпни или небрежни действия или бездействия.

Ликвидацията на едно предприятие също е регламентирана от закона. Това е пълно прекратяване на дейността на фирмата, заличаването й от регистъра на фирмите, имуществото й се осребрява, кредиторите й се удовлетворяват и ако има ликвидационен остатък се разпределя пропорционално на капитала между собствениците на предприятието. За целта се определят ликвидатори на фирмата, които обявяват фирмата за прекратена и приканват кредиторите да вземат вземанията си. Установява се размерът на имуществото; удовлетворяват се кредиторите; съставя се ликвидационен баланс; ликвидаторите представят доклад и се извършва разпределение на ликвидационни дялове между собствениците; приключване на дейността на д-вото и се подава декларация за заличаването му. Все пак и в тази процедура има възможност, ако най-малко 3/4 от притежателите на капитал се обединят за подобно решение да се продължи дейността и фирмата да се оздрави. За целта могат да се приложат различни стратегии на свиване, на жътва, в маркетингов аспект.