Несебър

Екскурзоводска беседа

Несебър е един от най- старите градове по българското Черноморие. То е дълго 384 км и Несебър се намира някъде по средата, между Варна и Бургас, разположен на полуостров. Само една улица свързва старият град на полуострова с новата част на града.

Първоначално Несебър е бил тракийско поселище. През 6 в.пр.н.е. е бил завладян от гръцки колонизатори, които го нарекли Месемврия. Археологическите находки като многобройните, типично тракийски сиво- черни керамични изделия от този период свидетелстват за значителното влияние на траките върху стопанския и обществен живот на елините.

На входа на стария град първо се вижда градската порта на древния Месемврия. Тя е част от високата крепостна стена, която през 6-5 в. е обграждала малкия град. При направените през 1974 г. разкопки е бил открит оригиналния праг на портата, който лежи само на 80 см. под нивото на улицата.

През 3-4 в. пр.н.е. Месемврия достига разцвета си, главно поради оживените търговски връзки с тракийски племена от вътрешността на страната. Най- търсените стоки били мечове, щитове, шлемове, въобще бойно снаряжение. Градът търгувал още с вино, пшеница; предполага се, че и с роби. За развитието на търговията говори и факта, че тук още през 3 в.пр.н.е. се сечели бронзови и сребърни монети.

През 1 в.пр.н.е. римляните завладяват целия Балкански полуостров, включително и Месемврия, и тя постепенно губи значение като голям икономически и културен център.

Наследникът на Римската империя е Византия. През 4 в. Римската империя се разпада на две части. Столица на източната част Византия става Константинопол. След тези промени Несебър се превръща от отдалечена и забравена провинция във важен стратегически транспортен пункт за охрана и отбрана на източните морски и сухоземни коридори. Тези коридори са най- кратките пътища от Византийската столица до река Дунав. През този период малкият остров бил заобграден отново от крепостен зид. Най- добре запазените части от него се виждат на пристанището и в близост до градската порта. Градът е имал още и подвижна двойна врата.

Месемврия се превърнала тогава в един от най- значимите градове след столицата. Купища богатства и стоки преминавали през него. Поради близостта си с Константинопол градът е бил нещо като изгнанически остров, където заточавали прокудените от аристократичните семейства, които изпадали в немилост пред императора. Богатството си те дарявали за построяването на църкви.

Със основаването на българската държава през 681 г. значението на Несебър още повече нараства. През 812 г. хан Крум го присъединява към нейните предели и тогава го нарича Несебър. Градът е изиграл голяма роля като морска гранична отбранителна крепост между България и Византия.

По време на Второто Българско царство при цар Иван Александър Несебър достига своя втори и най- голям разцвет. В края на 14 в. България пада под османско робство. В годината на падането на Константинопол е бил превзет и Несебър. Сложило се нещо като край на развитието му и той се превърнал в незначително провинциално градче на периферията на Османската империя.

В периода на българското Възраждане през 18-19 в. Несебър имал нов подем, за което свидетелстват големия брой запазени и досега възрожденски къщи.

Днес Несебър наброява около 9000 жители. Главните доходи на населението идват от риболов и земеделие, а след построяването на Слънчев бряг- и от туризъм. През 1956 Несебър е обявен за град- музей, т.е. строежите рязко се ограничават; все пак малкото нови сгради трябва да са построени в стария класически възрожденски стил.

Несебър е своеобразен архитектурно- етнографски музей на открито. Неговите църкви в най- голяма степен ни дават възможността да проследим най- важните периоди от развитието на средновековната архитектура.

Църквите на Несебър

Разходката из града започва от

Църквата Пантократор, построена през 13-14 в., една от най- интересните в архитектурно отношение. Освен купола вдясно може да се види четириъгълна кула, за съжаление силно разрушена. По тесен каменист коридор може да се стигне до върха.

Интересна е стената на църквата. В типичен за тогавашната средновековна църква стил тя е изградена от редуващи се пластове червени тухли и бели каменни блокове. Съчетани с различните красиви орнаменти и оцветените стъкла, те и придават колоритен художествен ефект. Пантократор е кръстовидна църква, чийто вход сочи на изток, нещо характерно за българските църкви.