НЕРВНА СИСТЕМА

Нервната система осъществява както единството между отделните органи на организма, така и единството на организма с околната среда. Тя е сложен и високоорганизиран комплекс от органи, изградени от свързани помежду си неврони. Невроните са основната анатомо-физиологична единица на нервната система.

В процеса на продължителната еволюция на животинските организми нервната система се е развивала и усложнявала съответно на усложняващата се околна среда. Според съветския невролог Е. К. Сеп развитието й минава през три основни етапа:

1) мрежеста нервна система;

2) възловидна нервна система и

3) тръбеста нервна система.

Мрежестата нервна система е характерна за най-низшите безгръбначни животни. Тя се състои от множество пръснати по цялото тяло нервни клетки, образуващи с израстъците си нервна мрежа. За възловидната нервна система, присъща на по-висшите безгръбначни животни, е характерно образуването на нервни струпвания (нервни възли или ганглии), които със своите малко на брой нервни израстъци се разполагат в отделни сегменти на тялото. Нервните възли от двете половини на тялото са свързани помежду си и позволяват само напречно разпространение на нервните импулси. У по-висшите животни (ланцетника) във връзка с развитието на мускулатурата и двигателния апарат нервната система се преустройва и се обособява във вид на метамерно построена нервна тръба с излизащи от нея нерви за съответните сегменти на тялото. В по-нататъшната еволюция настъпва диференциране на нервните клетки и струпването им на определени места, вследствие на което се формират различните части на нервната система. Усложняването на двигателния апарат и необходимите за ориентирането на организмите сетивни органи, които възникват в предния (главовия) край на движещите се животни, довежда до разрастване на предния край на нервната тръба и до концентриране в него на голяма част от невроните, в резултат на което се образува главният мозък. Съгласно мнението на Сеп главният мозък в първите етапи от развитието си се състои от три отдела : заден, среден и преден. Най-силно развит за този етап е задният мозък, което се обуславя от развитите слухово-равновесни рецептори, имащи ръководна роля за ориентирането на животните във водната среда. При по-нататъшната еволюция от задния мозък се развиват продълговатият мозък, малкият мозък и мостът, в които се обособяват жизнено важни центрове на дишането, храносмилането, кръвообращението и др. Във връзка с окончателното преминаване на животните към земен живот се развиват значително и обонятелните и зрителните рецептори. Под влияние на развиващите се обонятелни рецептори се развива предният мозък, от който впоследствие се образуват и разрастват междинният и крайният мозък, а под влияние на зрителните рецептори средният мозък. Възникналите и развили се по-късно отдели на ц. н. с. се намират в тясна връзка с филогенетично по-старите отдели. В тях се формират функционални центрове, на които са подчинени генетично по-старите образувания. С всеки нов етап от развитието на главния мозък настъпва придвижване на функционалните центрове към предния мозък. Например възникналият първоначално в задния мозък център на слуха през следващите етапи се появява в средния и предния мозък; центърът на зрението възниква в средния мозък, но се развива и в предния става т. нар. кортикализация. В крайния мозък като най-късно развил се и най-висш отдел на ц. н. с. се развиват центрове за всички видове сетивност, които подчиняват на себе си по-старите.