Неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа Дервишово семе

Любовта и омразата - тези две основни човешки чувства често се преплитат и образуват сложни взаимоотношения между героите, заплита се сложен и неразплетим възел от чувства и човешки съдби. Типичен пример за такива взаимоотношения са тези между Рамадан и Силвина в разказа Дервишово семе от Николай Хайтов.

Любовта е най-красивото и свято чувство, което управлява света, и именно тя свързва главните герои. Но наред с нея в душата на Рамадан се поражда и омраза към неговия заклет враг Руфат. Тези две противоречиви чувства превръщат живота на главните герои в неразплетим възел. Поради това техните съдби са обречени на нещастие.

Възелът почва да се заплита от момента, в който дядото на героя иска да ожени своя внук, за да продължи рода. Ала Рамадан даже не знае коя ще е избраницата. За такива работи не питаха, дето се жениха, ами старите си го правеха сами. В момента когато двете деца се виждат за първи път, Рамадан се влюбва в нея. Мислех, че ми е докарал стар бубайко някое женище, а видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива! Те започват да си играят. И така неусетно минава нощта, в която Рамадан трябва да стане мъж. Но те двамата са още деца и не осъзнават сериозността на момента. Когато настъпва сутринта, те използват една детска наивна лъжа.

Животът на съпрузите върви добре. ..всичко мина, замина и заживяхме със Силвина като жена с мъж. Детското привличане се превръща в чиста и благородна любов. Рамадан се превързва към нея до такава степен, че в момента когато му я отнемат, той побеснява. Какво ми стана, не мога да кажа, ала дядо, като ме видя, че ловя ножа, хвана ме... Рамадан изпитва болка. Тука, в сърцето, сто пиявици като че се бяха впили, та го сещах отмаляло като мъртво... За жалост, щом братята на Силвина разбират, че тя е още мома решават да я продадат на Руфат за два пръча. И така започва нещастието на двамата. Душите им са осланени. Пред олтара на любовта застават еднакво наказани и ограбени.

Къщата на Рамадан вече не свети така както светеше, когато Силвина беше там. Няма го вече щастието. А тя самата е толкова нещастна. Очите й не можех да вида, но главата й висеше все като прекършена.

Руфат държи Силвина заключена до момента на раждането на тяхното дете, защото се страхува да не я изгуби. Ала Рамадан иска да я види. По едно време я измислих: стъмнеше ли се качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.

Рамадан и Силвина са безкрайно нещастни, но няма какво да направят. Съдбите им заплетени в един сложен възел, който не могат да разплетат.

Тяхната е любов е същевременно една продиктувана от рода любов и една неизживяна докрай любов. Но въпреки всичко, стигаме до извода, че истинската любов не може да роди зло.

Глория Любомирова Станчева, 8ми Б клас, 10