Неразгадаемия свят на автора

(есе)

Етимологична справка за думата "автор" показва връзката с "auctor" - човек, който действа така, че внушава вяра и уважение.

Четейки даден текст ние винаги го свързваме с неговия автор. Автора не е биографична категория, не отразява същността на писателя, а характера му. В образа на автора са съсредоточени само тези признаци на художественото му виждане, които са получили въплащение в едно конкретно произведение и в целокупното му творчество. Образа на автора се гради чрез речта на многото изобразени от него лица.

Още от много малки в училище ни учат да се опитваме да разберем какво е искал да ни каже автора или какво си е мислил когато е писал тези редове. А нужно ли е това?

Защо да се опитваме да си налагаме мислите на автора или на критиците, когато всеки един от нас читателите може да си фантазира и сам да разсъждава върху творбите. Всеки един от нас влизайки в ролята на автор на текст, било то като тема по произведение или нещо друго, винаги се допитва до критиката. Този факт е необясним.

А дали Яворов, Ботев, Вазов класици в българската литература, е имало до кой да се допитат и да приемат съвет и помощ от критиката. Мисля че не са имали щастието да са заобиколени отвсякъде с купища информация, бликаща като гейзер, но въпреки това са създали невероятни произведения с които днес се гордеем и те са ни като пътеводна звезда.

Незнам дали автора е като актьора, но е факт, че много литературни творби първо са се утвърдили като текстове и след това с помоща на актьорите те оживяват на сцената и ние читателите им се докосваме още веднъж до тях. А режисьора ние приемаме като новия автор на творбата.